България и Еврото

Линк към Bulgaria and Euro Adoption - Costs, Benefits and Risks (Bulgarian version)

Въведение и текуща ситуация

• Валутен борд (паричен съвет) от 1999
• Последствия: от една страна - сериозен дългосрочен позитивен ефект от липсата на волатилност на валутния курс, валутни кризи в страната и свързаната с това несигурност, но и дългосрочен негативен ефект от липсата на независима парична политика
• Номиналните критерии за членство в ERMII са покрити. Изразени бяха обаче опасения за липсата на реална конвергенция и за това, че България все още има нива на БВП около 50 % от средноевропейските стойности (в края на тази страница са илюстрирани нивата на реална конвергенция на страните от Източна Европа и на икономически растеж)
• Конвергенция на бизнес цикъла на България към този на Еврозоната, което е и основна предпоставка за успешно членство в паричен съюз
• Нов критерий за включване в ERMII за България: детайлен преглед на активите в банковата система (Asset Quality Review) и режим на тясно сътрудничество с Единния Надзорен Механизъм за установяване на дисбаланси и рискове във финансовата система

Ползи

• По-ниски лихвени проценти за домакинствата и фирмите
• Намаляване на транзакционните такси и таксите по обмен на валута за домакинствата и фирмите
• Засилен контрол и мониторинг над финансовата система чрез членство в Единния Надзорен Механизъм
• Евентуално произтичащи от това, но не автоматично, засилване на доверието в страната и евентуално бъдещо повишаване на кредитния рейтинг
• Евентуални репутационни ефекти; участие в решенията на Управителния съвет на ЕЦБ
• Възможност за финансови позитиви по линия на възможни допълнителни финансови ресурси за конвергенция в следващата Многогодишна Финансова Рамка на ЕС (MFF 2021 - 2027; Reform Delivery Tool, Convergence Facility)

• Разходи
• Еднократни административни и логистични разходи (между 0.30% and 0.70% от БВП)
• Еднократна вноска в Европейския Механизъм за Стабилност от между 1 % и 2 % от БВП (между 0.52 и 1.04 милиарда евро)
  • С нея България солидарно гарантира част от капитала на Европейския Механизъм за Стабилност
• Включването в общата валута е окончателно отказване от националната валута, която може да бъде канал за справяне с крайни макроикономически шокове.
  • Текущата структура на Европейския паричен съюз изисква допълнителни стъпки по интеграция и споделяне на рисковете (повече детайли по тази дискусия по-долу)

• Рискове
• Повишеното усещане за инфлация, което се наблюдава в други страни при приемането на еврото, дори реалната инфлация да е умерена - заплашва да увеличи негативните възприятия спрямо еврото като цяло
  • European Commission [2009] документира и не открива, че общите нива на инфлация са повлияни от приемането на еврото. За някои групи продукти обаче, се забелязват повишения на цените по време на преходния период. [We find that aggregate inflation rates were largely unaffected by the introduction of the euro. For some product groups, however, we observe significant price increases during the period of the euro cash changeover"]
  • Съответно съществува опасност от повишаване на цените на отделни групи стоки, които засягат по-нискодоходните групи повече (стоки за ежедневна консумация)
• Това изисква детайлен план за преходния период (National Changeover Plan)
  • Включващ строг мониторинг на цените срещу неправомерни действия и прехвърляне на цената по превалутиране и смяна в новата валута от фирмите към крайните потребители
  • Включващ ефективна и широка кампания, със специален фокус върху най-уязвимите групи - деца, възрастни хора, отдалечени населени места
  • Включващ период на двойно показване на цените
• Не е ясно дали към момента има демократичен консенсус от нуждата за бързо приемане на еврото
• Често бива дискутирана и опасността от т.нар. "гръцки сценарий". Различни хора въплъщават различен смисъл в това. Що се отнася до фискалната стабилност на страната, България има третото най-ниско равнище на външен дълг към БВП в ЕС, а нейната дългосрочна фискална траектория изглежда дори по-скоро прекалено консервативна. Въвеждането на еврото няма да промени това, тъй като фискалните решения ще продължат да бъдат въпрос на приоритет и политика на правителството. Що се отнася до засилване на капиталовите потоци при евентуално намаляване на лихвените проценти, то в момента лихвените проценти така или иначе са на исторически ниски нива. Приемането на еврото съответно няма да промени ситуацията и не може да се очаква сериозен растеж на частните кредити по неустойчив начин.

• Структура на Европейския паричен съюз (EMU)
  • В дискусиите в България често започна да се обсъжда и бъдещето на Еврозоната - един от най-важните дебати, който протича сред икономисти и институции в последните години. Спорно е дали темата е централна за решението на България да се присъедини към паричния съюз - несигурността и рисковете, свързани с дългосрочното оцеляване на Еврозоната са толкова големи, че каквито и да било прогнози по въпроса са свързани с неизмерим брой несигурни фактори, както от чисто икономическо, така и от политикономическо естество.
    • Отлично обобщение за изминатия до момента път на Европейския паричен съюз и различните механизми и институции, приети след световната икономическа криза, за да се направи Европейския паричен съюз по-стабилен, може да се намери в [Constancio 2018]
    • От една страна, в първото десетилетие на своето съществуване, еврото помогна конвергенцията и хармонизацията на икономиките на страните-членки на Еврозоната. Страните-членки, както и отделните граждани, като цяло са спечелили много от съществуването на общия пазар - повече от 1000 евро средногодишно на европейски гражданин. [Bertelsmann Stiftung 2019] Европейския Паричен Съюз успя да преживее дори опасностите на световната финансова криза и посредством създадените нови институции, да стане по-устойчив [Draghi 2019].
    • От друга страна, второто десетилетие на общата валута, бе белязано както от моментна частична фрагментация, преодоляна чрез интервенциите на ЕЦБ [Altavilla, Giannone & Lenza 2019], и от въпросите за опасностите от структурна поляризация между центъра и периферията на Еврозоната в дългосрочен план [Graebner, Heimberger, Kapeller & Schuetz 2019]. Възможните проблеми пред Европейския паричен съюз са дискутирани в много изследвания по темата за оптималните валутни съюз , започвайки от Mundell [1961], през например Krugman [1993] и Alesina, Barro & Tenreyro [2002], стигайки до по-скорошни и по-критични виждания като тези на Stiglitz [2016] и Mody [2018].
    • Сред икономистите и институциите съществува разбиране за тези проблеми на текущата недовършена структура на Еврозоната и в последните години тече оживена дискусия как Еврозоната да бъде направено по-устойчива на външни шокове [Benassy-Quere et. al 2018] [International Monetary Fund 2018].
    • Обобщение на дебата в последните години - как да се преодоляват макроикономически шокове по-ефективно в Еврозоната, може да откриете тук и [Pekanov 2019], Twitter thread