Учене, обучение, преподаване

Децата, които тази година тръгват на училище, ще се пенсионират през 2083 г. Никой няма представа какъв ще бъде светът след десет години, камо ли през 2083 г. Има две основни двигателни сили на промяната – технологията и демографията.

Технологията, особено цифровата, се развива с темпове, които повечето не могат да следват. Тя също допринася за „най-голямата пропаст между поколенията“ след времето на рокендрола, както някои анализатори я наричат. Днешните деца си пишат домашните с отворени поне 5-6 прозореца на дисплея на компютрите или таблетите си. Малките деца, които израстват с още по-сложни технологии, вече са по-добри от тийнейджърите. И тази революция не е свършила. На практика започва сега.

Единственият начин да подготвим себе си за бъдещите промени е да сме възможно най-гъвкави и продуктивни.

Образованието днес:

1. Съществува особена загриженост към определени академични умения. Училищните системи се съсредоточават върху критични анализи и разсъждения, най-вече свързани с думи и числа.

2. Йерархията на дисциплините. Най-високо ценени са математиката, точните науки и езиковите умения. Най-долу са изкуствата. На практика все повече училища изхвърлят изкуствата от списъка на изучаваните предмети.

3. Нарастващото доверие към определен начин за оценяване. Децата по целия свят са подложени на постоянно увеличаващо се напрежение да се представят все по-добре на стандартизирани тестове.

Днес е факт, че работата, която е възможно да искате да работите, може лесно да стане ненужна през следващото десетилетие. Ако никога не сте се учили да мислите креативно и да изследвате истинските си възможности, какво ще правите тогава?

Какво ще правите, ако продължаващото ви обучение се извършва посредством старите модели на образование? Не изглежда да има тенденции скоро да има радикална промяна.

Голяма част от хората ще имат работа, която не можем да си представим. Важно е да изследвате колкото се може повече дисциплини, да опитвате колкото се може повече дейности и да работите върху талантите си.

Учим най-добре, когато се учим един от друг и когато нашите учители учат с нас.

„Ученето трябва да има някакъв смисъл за младите хора“ – Р.Джервър

Единственото нещо, което излиза по-скъпо от това да инвестирате в образование, е да НЕ инвестирате в него. И това важи както на ниво държава и общество, така и на ниво отделен човек - вие самите или вашите деца. Защото доброто и правилно подбрано образование гарантира по-добри кариерни възможности и по-добър и дори щастлив начин на живот. Знаещите създават по-добра добавена стойност - за себе си и за икономиката - и никак не е случайно, че развитите държави имат целенасочена политика в това отношение и най-високи проценти на образовани хора.

Не са малко примерите на държави, които са осъзнали нуждата от промяна в образованието и са я определили за национален приоритет. Страни като Финландия и Сингапур отдавна са наясно, че човешкият капитал е най-голямата им сила и инвестицията в развиването му ще се отплати. Германия се стряска от ниските резултати на учениците си на международния тест PISA преди години и преправя учебните програми с фокус върху аналитично мислене и реални житейски ситуации. Полша преструктурира цялото училищно образование, за да обърне внимание на основните умения, които всички ученици трябва да са придобили, за да се справят в живота.

Ключов момент е и подборът на учителите, така че в класните стаи да влизат хора, които наистина искат да работят в интерес на децата, които вярват, че всеки ученик може да постигне успехи и че роля на учителя е да го подкрепи в това. Хора, които носят отговорност за постъпките си, не спират да се учат и търсят най-добрия начин да бъдат полезни на учениците си и да подобряват работата си. Държави, като Израел например, създават гъвкави механизми за достъп до преподавателски статут, които дават възможност на десетки изтъкнати специалисти от различни сфери да станат учители на по-късен етап и да използват знанията и професионалните си постижения в полза на децата.