Стою Шишков
(1865-1937)
е български книжовник, фолклорист, етнограф, историк, основател на музея в Смолян, изследовател на Родопите и Тракия.
Биография
Стефан /Стою/ Неделев Шишков е роден на 27 юли 1865 година в будното и непокорно градче Устово /сега квартал на гр. Смолян/ в Ахъчелебийска околия. Живее и расте в бедно занаятчийско семейство. Баща му – Неделчо Вълков Шишков се занимава с калайджийство, а майка му – Добра Маркова е домакиня, но често предяла чужда вълна, за да подпомага семейството си.
Детсвото на Стою преминава в малката работилница на баща му, на когото усърдно помага в работата. Малкият Стою е любознателен, обича да чете и често носи книги в работилницата.
Стою завършва трикласното българска училище с отличие. Неговите учители са личности, оставили значими следи в националното и културно възраждане на Средните Родопи. Това са: Стоян Гергьовски от Устово, Марко Савов от Карлово, Христо Попконстантинов от Петково, Илия Белковски от Устово, Гаврил Попянков от Райково.
От малък Шишков посещава църквата и търси възможности за обогатяване на знанията си. Общува с известните устовски свещеници, радетели на българщината – Киряк Белковски и Васил Аврамов. Тогава усвоява черковното песнопение и черковния ред, които са необходими изисквания за бъдещите учители.
Трудолюбието, благия и отзивчив характер към обществените работи са станали известни на неговите съграждани и през 1879 год, поради липса на учени хора, става учител.Стою Шишков е условен в училището при църквата “Св. Богородица” /с което получава учитело-просветното си кръщение/ Тук учителствува с прекъсване шест години, през което време развива всестранна възпитателна, обществена и книжовна дейност. По негова идея за ограмотяване на възрастното население към училището е разкрито и първото неделно училище. Усъвършенствайки учебните програми, той поставя тежест на практико-приложния характер на обучението, което се гради на съвремнните познания от историята, географията, литературата, изкуството и др. науки, както и на физическото развитие на младежите. След 1889 г. За Стою Шишков следват дълги години като учител и директор в много родопски селища, където оставя трайни следи – като организатор и строител на съвремнната образователна система – съставя програми, обзавежда кабинети, разкрива и обогатява библиотеките към училищата.
От 1901 до 1904 год. Стою Шишков е директор на Станимашкото трикласно /прогимназиално/ училище. През 1905 год. Той се връща отново в Чепеларе и става директор на трикласното училище за една година. От 1906 до 1917 год. Той е учител в Пловдивската мъжка гимназия и в Първа прогимназия. Неговите големи педагогически възможности намират простор за изява. От 1908 год. Стою Шишков води часове по български език в Пловдивския френски колеж.
Балканската война го връща отново в Родопите, където бива назначен за комендант на Устово. След края на Първата световна война 1917 го. Стою Шишков изцяло преподава във Френския мъжки колеж в Пловдив, където се пенсионира през 1927 година. След 1918 год. По негово настояване се поставя началото на Областен етнографски музей в Пловдив. През 10 – годишното му съществуване той е секретар и уредник на музея. Обикаля близки и далечни селища, за да събира скъпи и редки предмети от веществената и обществена култура. Събраните музейни експонати възлизат на около 1000 броя.
Въпреки големите усилия, които полага, за да създаде богат музей – съкровищница на многовековния бит и култура на Южна България, всичко пропада. Това благородно дело не успява, поради неправилното отношение на местните управници.На 26 декември 1937 год. Стою Шишков умира с утвърдено име на общественик, просветител, педагог и книжовник и оставя благородно и патриотично дело с едничка цел: щаститето и благоденствието на Родопите.
След завършване на Устовското класно училище, Шишков постъпва в 40-дневни педагогически курсове н Пловдив, а на следващата година и в Хасково.
Безспорно за израстването и оформянето на Шишков като родолюбец и изследовател на миналото и като педагог, най-голямо влияние оказват обществената среда и борби в Устово. В това среднородопско градче се появяват първите искри на национално пробуждане на българската просвета и църква.
През 18787 год. отстъпващите турски войски опожаряват и ограбват Устово. Заедно с другите къщи е изгорено и дюкянчето на стария Шишков. Стою е принуден да стане кираджия. Всяка седмица изминава пътя от Станимака /Асеновград/ - Устово -Ксанти до Порто Лагос и обратно. Още тогава той трупа лични впечатления за миналотои бита на хората от тези български села. Тези впечатления по-късно са описани в пътеписа “Из Беломорска Тракия. Пътни бележки и впечатления”.