Народните будители - Концерт, реализиран от СУ ,,Христо Проданов"

В навечерието на 1 ноември – Денят на народните будители, учениците представиха празничен концерт под наслов „На будителите скромни с поклон благодарим“. Щедростта на емоции,  на време, на усилия, на парични средства изисква качества, които само българският будител е притежавал и продължава да притежава. Ръководството на училището изказва своята благодарност към всички ученици и учители, които бяха ангажирани и допринесоха за реализиране своята кауза. 

Учениците от VIIа клас представиха и реализираха - филм под наслов ,,Народни будители". В него бяха представени:

Св. св. Кирил и Методи

 През 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично. През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици, от които Наум и Климент Окридски преподават на над 3500 български деца. 

Паисий Хилендарски

 През 1762 г. в Зографския манастир, Паисий Хилендарски написва „История славянобългарска”. След това Паисий се отдава на разпространението на своя труд, като пътува из страната за събиране на помощи за манастира. През 1764 г. посещава Сливен, а през 1765 г. в Котел се среща със Софроний Врачански, който прави първия препис на „История славянобългарска”. „История славянобългарска” е уникален труд на Паисий, който го нарежда сред най-великите българи. Въпреки скромността на автора, хилендарският монах като самоук-историограф е достигнал върховете на националните прозрения, създавайки един исторически труд с ясен усет многостранните извори, за да изгради една грандиозна картина на историческото минало на българите, от която те да се гордеят, а не да се срамуват. 

Д-р Петър Берон 

Д-р Петър Берон е един от известните възрожденски българи – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Д-р Петър Берон издава „Рибния буквар”, а по-късно го изпраща да следва в Германия първо философия, а после се прехвърля да учи медицина. С неговата материална помощ са открити над 20 училища, сред които и девически – едно от тях е девическото училище в Котел. 

Васил Левски

 Васил Левски е гениален теоретик и революционер, стратег и организатор на българското националноосвободително движение през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Васил Левски предприема първата си обиколка в България от декември 1968 до февруари 1969 г. При втората обиколка от май до август 1869 г. Левски вече създава първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Калофер, Пловдив, Пазарджик и др. Отдадеността и саможертвата му в името на свободата е най-силното човешко качество. 

Христо Ботев 

Христо Ботев – национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения като „Майце си“, „Към брата си“, „На прощаване“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „Хайдути“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и много други. Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература. 

Иван Вазов 

След 1870 г. публикува поезия в периодиката. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893), романите "Под игото" (1894) и "Нова земя" (1896). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите ("Немили-недраги", "Чичовци"), комедиите ("Службогонци", "Вестникар ли?"). Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. 

Иван Стефанов