БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

Българските народни носии са едни от най-ценните творения от културно-историческото ни наследство, събиращи в едно използвани материали, исторически техники на предене, багрене и тъкане, форми, кроене, цветове, шевици, орнаменти, части на костюма, накити и аксесоари. Националният ни костюм отразява усета у нашите предци за красивото и хармоничното, белег са за етническа, родова и религиозна принадлежност.

Етнографски области

В зависимост от общите белези на носията, народното творчество, обичаите, бита и говора, територията на България е разделена на няколко големи етнографски области, които от своя страна са разделени на подобласти. Етнографските области са: Тракийска, най-голямата етнографска област; Родопска; Пиринска, известна и като Македонска; Шопска; Северняшка; и Добруджанска. Основните етнографски области в България са представени на фигура 7.1.

Фигура 7.1. Етнографски области в България

Тракийска етнографска област

Тракийската етнографска област граничи на изток с Черно море, а на север със Стара Планина, или със Северняшка етнографска област. На юг граничи с Родопска етнографска област, Гърция и Турция, а на запад с Шопската етнографска област. Подобласти на Тракийската област са Странджанската и Тронската. На база съвременното регионално делене на България, в Тракийска етнографска област влизат Бургаска, Ямболска, Сливенска, Старозагорска, Хасковска, Пловдивска и Пазарджишка области. Някои от селищата от западната част на Пазарджишка област и източната част на Софийска област са с традиции, приходни между Тракийската и Шопската етнографски области. Южни части от Хасковски, Пловдивски и Пазарджишки регион принадлежат към Родопска етнографска област. Странджанска етнографска подобласт е разположена, както името показва, в района на Странджа планина, по-точно централната и източната част от българския участък от планината. На Запад от Странджанската подобласт се намира Тронската етнографска подобласт, включваща района на Западна Странджа и Сакар. Обхваща южни райони, граничещи с Турция, от Бургаска, Ямболска и Хасковска области и няколко населени места от Старозагорски регион. Основният тип женска носия в Тракийска етнографска област е сукманената, но се среща, макар и рядко, саяна. Основният тип мъжка носия е чернодрешната.

Родопска етнографска област

Родопска етнографска област граничи на юг с Гърция. Граничи на изток и на север с Тракийска етнографска област, а на запад с Пиринска етнографска област. Включва Кърджалийска и Смолянска области, южни части от Хасковска, Пловдивска и Пазарджишка области, и източни части на Благоевградска област. Типовете женска носия в областта са еднопрестилчина, сукманена и саяна. Мъжката носия е чернодрешна.

Пиринска етнографска област

Пиринска етнографска област, наричана съща Македонска етнографска област, граничи на юг с Гърция, а на запад с Македония. На запад граничи с Родопската етнографска област, а на север с Шопска етнографска област. Включва по-голямата част от Благоевградска област, с изключение на най-източните части на региона, и южни части от Кюстендилска област. Женската носия основно е саяна, а мъжката е белодрешна.

Шопска етнографска област

Шопската етнографска област граничи на запад с Македония и Сърбия, а на север със Стара Планина, респективно със Северняшка етноградска област. На юг граничи с Пиринска, а на изток с Тракийска етнографска област. Включва области София-град, Софийска, Пернишка и Кюстендилска. Източните част от Софийска област са преходни с Тракийска етнографска област. Южните части на Кюстендилски регион принадлежат към Пиринска етнографска област. Женската носия в Софийско е сукманена, а в Кюстендилско е саяна. Мъжката носия е белодрешна.

Северняшка етнографска област

Северняшката етнографска област граничи на север с река Дунав, а на запад със Сърбия. На юг граничи със Стара планина, или с Шопската и Тракийската област, а на изток с Добруджанска етнографска област и Черно море. Включва Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска, Великотърновска, Русенска, Разградска, Търговищка, Шуменска и Варнеска области. Част от Шуменска и Варненска области принадлежат към Добруджанска етнографска област. Основната женска носия е двупрестилчина. По-рядко срещана е еднопрестилчината. Мъжката носия на запад е белодрешна, а на изток е чернодрешна.

Добруджанска етнографска област

Добруджанската етнографска област на север с река Дунав и Румъния, а на изток с Черно море. На юг и запад граничи със Северняшка етнографска област. Включва Добричка и Силистренска, и малки части от Варненска и Шуменска области. Женската носия е сукманена, а мъжката е чернодрешна.

Носии

Въпреки, че българската носия се отличава с изключително разнообразие на форми, кройки, орнаменти и колорит, може да се каже, че костюмите се от отделните региони се обединяват от еднакъв, типичен за българите стил. По носиите се съди не само за етнографската област към която принадлежат, но и за социалния статус и възраст на притежателя, а определени орнаменти насочват и към рода, към който принадлежи.

Познатият ни български национален костюм се формира през Средновековието, и продължава своето развитие до началото на 20-ти век. Формите, кройките, орнаментите и цветовете се определят от географията и от историческото развитие на региона.

Тъкани за облекло се изработват от лен, памук, коноп, вълната, и коприна. От кожа изработват калпаци, ногавици, цървули и колани.

Женски носии

Основните типове женски носии се отличават главно по формата, кройката и начина на обличане. Основните типове женски носии са четири: сукманена, саяна, двупрестилчина и еднопрестилчина.

Сукманена женска носия

Сукманът е дебела дреха с затворена туникообразна кройка. Най-често е без ръкави. Н някои планински райони се срещат сукмани с дълги ръкави, а в Ихтиманско и Самоковско се срещат с ръкави до лактите. В редки случаи има летни сукмани от бяла конопена или памучна тъкан в районите на Трън, Малко Търново, Дедеагач (днешен Александруполис в Гърция). Сукманът се отличава с голямо цветово разнообразие. От черно и тъмно синьо, през червено, зелено и жълто, до бяло. Сукманите в Шопско са черни или сини. Сукманите в Тракийска област са черни, червени, зелени или жълти. Сукманите в Странджанска етнографска подобласт са в бяло или черно, а в Тронския край - черни.

Сукманената женска носия е най-масово разпространена. По-срещана е в Южна България. Там е разпространена от западната граница до Черно море: Трънско, Брезнишко, Пернишко, Софийско, Самоковско, Северни Родопи, Пазарджишко, Пловдивско, Асеновградско, Смолянско, района на Ксанти, днешна Гърция, Чирпанско, Старозагорско, Хасковско, Ямболско, Елховско, Сливенско, Бургаско и Странджанско. В Северна България се разпространява в Добруджанската етнографска област.

Сукманът е във трапецовидна форма. Кройката е от квадратни предна и задна части и клинове, оформящи странични части. Клиновете встрани са по един, два или повече. Кройката е съобразявана с широчината на плата. Върху сукмана е съсредоточена в най-голяма степен украсата при сукманената носия, съсредоточена върху пазвата, полите и ръкавите (при носиите с ръкави). Постига се с везба, изобразяваща основно флорални и геометрични орнаменти, или чрез причиване на цветни ленти и гайтани. Формата, орнаменториката, големината и мястото на украсата се различават в зависимост от етнографските области и подобласти.

Ризите, носени под сукманите, в някои райони са дълги, а в други са с дължина до под талията. Дългите ризи са с трапецовидна кройка, наподобяваща тази на сукмана, като ръкавите са в правоъгълни кройки. Късите ризи са с правоъгълни кройки на предна, задна, странични части и ръкави. Ризите са украсявани с фини шевици, разположени в зависимост от региона при пазвата, по цялата дължина или подгъва на ръкавите, при подгъва на дългите ризи.

Върху сукманите се поставя само предна престилка. Престилката е цветна, контрастираща на цвета на сукмана. Ту е червена, синя, зелена, жълта или бяла. В някои случаи е пъстро тъкана, но запазва присъствието на един основен цвят, в други случаи е бродирана. В някои райони основната украса на сукманения тип носия е съсредоточена върху престилката - тъкани или бродирани геометрични или флорални орнаменти. В шопския край, Трънско, Софийско, Пирдопско, се срещат и сукмани без престилки.

Обикновено престилката се завързва върху пояс, широк от 15 до 25 см. При безпрестилчините сукманени носии се носи тесен пояс с широчина около 5 см. Често поясът е пъстро тъкан.

Основните накити са пафтите, украшения за главата и шията.

В зависимост от сезона върху сукманите се носят елеци, къси или по-дълги клинати трапецовидни без ръкави, или връхни клинати трапецовидни дрехи, наречени салтамарки, с ръкави. Понякога дължината на дългия елек и връхната дреха достига до над коленете.

На фигура 7.2 е представена т. нар. елховска или тронска сукманена носия. Носията е празнична и е от село Генерал Инзово, Ямболска област. Основната украса е върху правоъгълната пазва на сукмана с бродирани геометрични и стилизирани флорални елементи. Украсена е и долната част на сукмана. Декорацията там се постига чрез пришити ленти, най-често редуване на червени и сърмени ленти.

Елховска носия – състав, елементи и орнаменторика, Етнографски музей, Елхово:

https://photos.app.goo.gl/iDFcRYG8K99NCQtcA

На фигура 7.3 е показана тракийска сукманена носия от Ямболско. Носията също е празнична и е от село Зорница, днес Бургаска област. Станала е известна като ямболска, поради причината, че е носена от най-именитата българска народна певица Вълкана Стоянова, която е от Ямболско. Украсата на носията е богата и е съсредоточена върху пазвата на сукмана, везана с флорални мотиви, долната част на сукмана с широка ивица геометрична украса, и флоралната бродерия върху престилката.

Фигура 7.2. Тронска или елховска сукнамена женска носия

Фигура 7.3. Сукнамена женска носия от Ямболско

Саяна женска носия

Саяната женска носия е разпространена основно в Пиринския край и в Кюстендилско.

Името на носията идва от т. нар. сая. Саята е отворена отпред горна дреха, слабо клината с дължина на полите от до коленете до глезените и с къси или дълги ръкави. Носи се върху туникообразна риза. Саите се изработват от вълна или памук. Преобладават едноцветни бели, черни, сини или тъмнозелени саи. Срещат се и саи от тъкани на ивици. Украсата на саята е основно по пазвата и по края на ръкавите във формата на везмо, гайтани и ивици, оформящи линеарна, стилизирана геометрична или флорална орнаменторика. В югозападните райони във везмото доминира червеното за предпазване от уроки, според народните поверия.

Върху саята се увива вълнен пояс, едноцветен червен или с пъстроцветни ивици, в които преобладава червения цвят.

Върху пояса се завързва престилка, червени или черни с богати стилизирани орнаменти в Пиринско или хоризонтални ивици в Кюстендилско. В ежедневните носии се носят вълнени престилки. В празничните носии се носят сърмени престилки.

На фигура 7.4 е показана саяна носия от Пиринския край. Носията е невестинска и е от село Галичник, Дебърско.

Фигура 7.4. Саяна женска носия от Пиринска етнографска област

Двупрестилчина женска носия

Основния състав на женската двупрестилчена носия е риза, две престилки, закрепени на талията. Едната е по-широка и покрива страничните части и задната част и се завързва отпред. По този начин по-широката престилка оформя пола. Върху нея отпред се поставя втора престилка, играеща роля на класическа престилка, завързвана отзад. Върху талията се поставя колан.

Почти открита от горните дрехи - престилките, ризата е дълга, свободна, създадена от правоъгълни кройки в прав силует или клината в трапецовиден силует. При завързването на престилките, ризата образува дипли. Фина, гъста и дребна везбена орнаментика заема значителни полета по ръкавите, предна и задна част на ризата. Шевиците върху ризата основно оформят украсата на двупрестилчината носия.

По-широката престилка, играеща роля на пола, е оформена с набори или плохи. предната е едноплата или двуплата. Двете престилки се изработват от декоративно тъкана вълнена тъкан.

Двупрестилчина носия е показана на фигура 7.5. Носията е моминска и е от село Бели мел, Чипровско.

Фигура 7.5. Двупрестилчина женска носия от Чипровско

Еднопрестилчина женска носия

Еднопрестилчена женска носия се среща в някои места в Дунавската равнина и в Родопската етнографска област. Тя има опростен състав – дълга, туникообразна риза и завързана върху нея тясна едноплата или широка двуплата престилка с много пестелива геометрична украса на ивици или квадрати.

Еднопрестилчината носия се носи до началото на 20-ти век от жените с мюсюлманско вероизповедание в Западните и Източните Родопи, понякога съчетана със широки панталони шалвари. В тази носия се срещат зелено, жълто, оранжево, червено и виолетово, най-често съчетани в престилката.

Еднопрестилчина лятна работна носия от Златоград е представена на фигура 7.6.

Фигура 7.6. Еднопрестилчина женска носия от Златоград

Мъжки носии

Типовете мъжки носии се определят по цвета и биват два вида белодрешни и чернодрешни. Чернодрешното облекло е обратно на белодрешното не само по цвят. Чернодрешното е стегнато горе, а долу е разширено. При белодрешното е обратно - горе разширено, а долу стегнато.

Белодрешна мъжка носия

Среща се основно в Шопската и Пиринската етнографски области и Северозападния край.

Мъжката белодрешна носия се състои от туникообразна риза, гащи и горни дрехи от бяла тепана тъкан. Гащите са в две разновидности: беневреци и димии. Беневреците са с тесни и дълги, плътно пристегнати към тялото крачоли. Димиите са с широки къси крачоли. Върху гащите и ризата се завива пояс, предимно от червена вълнена тъкан. Силуетът на белодрешната мъжка носия се определя от горната дреха, наречена късак, клашник, долактеник, голяма дреха). Тя е с клината кройка и по-голяма дължина. Украсата върху горната дреха е гайтанена.

На фигура 7.7 е представена празнична белодрешна мъжка народна носия от село Асеновлак, Ботевградско.

Фигура 7.7. Белодрешна мъжка носия от Ботевградско

Чернодрешна мъжка носия

Среща се в Тракийската, Родопската и Добруджанската етнографски области, както и в районите на Ихтиман и Пирдоп, а също и в Плевенско, Никополско, Ловешко и Павликенско, и районите от Северняшката област на изток от тях.

Мъжкото облекло потъмнява през епохата на Възраждането. То вече не се шие от вълнена бяла аба. Шие се от черен вълнен шаяк. Променени са и кройките на гащите и горните дрехи. Гащите са широки, потури, украсени с черен гайтан. Смятало се е, че колкото са по-набрани и колкото по-ниско и надиплено е дъното на потурите, толкова е по-заможен притежателят им.

Върху ризата се облича прилягаща дреха без ръкави и без яка със закопчаване отгоре до долу. Нарича се елек, джамадан, запасалник.

Над тази дреха се завива поясът. Поясът е плътно завит около кръста и е вълнен и червен. Значително по-широк е от този на беродрешната носия.

За по-студено време се облича аба, наречена салтамарка, аджамка, гриш. Абата е вълнена дреха с тесни и дълги ръкави, и отворена отпред. Понякога е с клината кройка. Абата е без яка или с малка ниска яка.

На фигура 7.8 е представена празнична зимна чернодрешна мъжка народна носия от Старозагорско.

Фигура 7.8. Чернодрешна мъжка носия от Старозагорско

Приложение на елементи от народната носия в съвременната мода

Многообразните форми в българската народна носия, нейните багри и орнаменти са неизчерпаем източник на идеи в съвременния моден дизайн. В съвременното облекло могат да се използват силуета, формите на пазвите, ръкавите, закопчаването, шевиците, орнаментите, цветовете и цветовите съчетания.

Източници

1. Български народни носии. http://www.folklore-bg.com/

2. Вакарелски Христо. Етнография на българите. София, Наука и изкуство, 1977

3. Димитрова-Попска Пенка. Проектиране на облеклото. София, Техника, 1988

4. Комитска Анита, Борисова Веска. Български народни носии. София. Национален етнографски музей при БАН, Анико, 2005

5. Широва Нина. Български фолклор. https://ninashirova.wordpress.com/