КОСТЮМЪТ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
КОСТЮМЪТ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Embedded Files
Кристиан Диор, Стил New Look 1946-1957 г.
След края на Втората Световна войната, жените загърбят военни кариери и отново стават основно домакини и майки. Отново, с новото възвръщане на семейния уют, дамския гардероб се променя към по-женствен вид. Идва желанието за отдаване на жадуван лукс, след военните години на лишения.
Френският дизайнер Кристиан Диор усеща духа на времето и задоволява новите модни и естетическите следвоенни потребности и стремежи. Диор възражда френската модна индустрия с представянето на стила му Ню Лук през 1946 г. Огромна модна промяна предизвиква желана за времето сензация и изстрелва Диор на върха на славата, определяйки го напълно заслуженото като „крал на модата“. Отличителните черти на Ню Лук са подчертана тънка талия, тесни закръглени рамене и дълги до прасците или по-надолу широки поли, и подплънки под талията над ханша, оформящи характерния за стила силует "Цвете". В рамките на стила Диор лансира къс втален жакет, в който подчертава тънката талия и пеплум или баска. Най-известният модел жакет от този период е наречен "Бар". Основните декоративни елементи са шапки, ръкавици до лакътя, копринени цветя, бижута, панделки, и обувки с тънък висок ток. В много случаи облеклото напомня ранното Викторианство или Бел Епок.
Широката разкроена пола, закачливо наклонената шапка, дръзка походка – когато този женски силует се появява, е самата женственост, истинска алегория на Париж – непокорна палавница, обвеяна от безгрижна забрава, създание със сладострастни форми, шеметна смес от лудост, елегантност и изисканост.
По-късно Диор представя и дълги тесни поли, които дават на фигурата изтънчен силует. След Ню Лук Диор твори колекции в различни линии и силуети - Зиг-заг, Н-образен (1954 г.), А-образен (1955 г.), Y-образен (1955 г.) и пр. Това е вярно, но е вярно също така, че модата, лансирана от Диор (с някои изключения) винаги е интерпретирала и надграждала първоначалния стил Ню Лук.
Ню Лук разделя света на модата на две: от една страна са дизайнерите революционери и от другата – дизайнерите еволюционисти. Кристиан Диор е от поколението на основателите и е последният от трите „носещи стълба“ на модния свят. Първият е Чарл Фредерик Уърт, който в края на 19-ти век създава съвременната мода като налага ролята на модния дизайнер като творец налагащ тенденции. Вторият е Пол Поаре, който със своя свободен дух и смелост създава мода, изразяваща артистичността на неговото време Бел Апок.
Кристиан Диор по право заема „кралският трон“, защото издига модата до най-висшата степен на съвършенството. Утвърждава престижа и авторитета на професията на дизайнера или моделиера, на която той се е отдал като на призвание свише.
Фигура 13.1 представя Кристиан Диор с един от неговите модели, а фигура 13.2 показва великия творец с негови ескизи. На фигура 13.3 е представен жакет "Бар" в костюм в силует "Цвете" на Диор в стил Ню Лук от 1947 година. Фигура 13.4 представя отново жакет "Бар" в костюм в силует "Цвете" в стил Ню Лук, а фигура 13.5 представя ескиз на костюм в силует "Цвете" с жакет "Бар". Най-вероятно моделът от фигура 4 е единичен с този от фигура 13.3. На фигура 13.6 е показана фотография от представяне на колекция на Диор в стил Ню Лук в Атина през 1950 г. Фигура 13.7 показва сако "Бар" в костюм в силует "Цвете" на Кристиан Диор в стил Ню Лук от изложба, посветена на историята на костюма и модата в музей Бенаки, Атина, 2010 г. Фигура 13.8 показва вечерни рокли на Диор в стил Ню Лук. Вечерни рокли на Кристиан Диор от 1950 и 1954 години са показани съответно на фигури 13.9 и 13.10. Фигура 13.11 представя ансамбъл на Диор от 1951 г. Диор е слагал имена на всички модели. Фигура 13.12 показва рокля Довима от 1955 г. Според някои теоретици на модата, рокля Довима е дело на Ив Сен Лоран като асистент на Кристиан Диор.
Фигура 13.1. Кристиан Диор с един от неговите модели
Фигура 13.2. Кристиан Диор с негови ескизи
Фигура 13.3. Кристиан Диор. Сако "Бар" в костюм на Диор в силует "Цвете" в Стил Ню Лук, 1947 г.
Фигура 13.4. Кристиан Диор. Сако "Бар" в костюм на Диор в силует "Цвете" в Стил Ню Лук, 1947 г.
Фигура 13.5. Ескиз на костюм в силует "Цвете" с жакет "Бар" в Стил Ню Лук, 1947 г.
Фигура 13.6. Представяне на колекция на Диор в стил Ню Лук в Атина, 1950 г.
Фигура 13.7. Костюм на Диор с жакет "Бар" в стил Ню Лук в музей Бенаки, Атина
Фигура 13.8. Вечерни рокли на Диор в стил Ню Лук
Фигура 13.9. Вечерна рокля на Диор, 1950 г.
Фигура 13.10. Вечерна рокля на Диор, 1954 г.
Фигура 13.11. Ансамбъл на Диор от 1951 г.
Фигура 13.12. Вечерна рокля на Диор от 1955 г.
50-те години и началото на 60-те години на 20-ти век
50-те години на 20-ти век безспорно са белязани от творчеството на Кристиан Диор и от неговия наследник Ив Сен Лоран. Други влиятелни дизайнери през този период са Баленсиага, Живанши, Клеър МакКардел, Бони Кашин. Бляскавите образи, налагани от медиите и модните дизайнери продължават да определят идеала за женска красота. Сред идеалите за модерни дами през периода са Одри Хепбърн и Жаклин Кенеди.
Ив Сен Лоран след 1955 г.
През 1957 г. Диор умира внезапно и на негово място начело в неговата модна империя застава 21 годишният му асистент Ив Сен Лоран, определян за най-революционния дизайнер на 20-ти век. Сен Лоран започва самостоятелна кариера през 1961 година, когато се ражда марката Ив Сен Лоран. Наричан „геният сред моделиерите“, той създава нови стандарти в облеклото като премахва подплънките и ограниченията. Лоран въвежда серия от нововъведения в силуета, което го утвърждава като главен законодател в модата за години напред. Той експериментира с по-малко вталени облекла, използвайки материали, които му позволяват да скулптурира форми, които отстоят по-далеч от тялото. Като цяло силуетът е много по-свободен от когато и да е било. Въвежда късата рокля с висока талия, правия и трапецовидния силует. С ефирните си творения Ив Сен Лоран връща на жените свободата на движение, което е крайно ограничено, според някои модин теоретици, от стила Ню Лук на Кристиан Диор. Елегантните цветни ориенталски модели на Ив Сен Лоран са едни от най-известните му от многото му забележителни творения. Дизайнерът въвежда черния цвят като ежедневен и въвежда костюма със смокинг и панталон в дамския гардероб. Смокингите за жени (1966 г.), якетата тип „сафари“ (1967 г.) и ботушите полагат началото на андрогенната тенденция в дамската мода.
Видеоматериали за Ив Сен Лоран:
За Ив Сен Лоран по случай 60-та му годишнина – „От игла до конец“, Любомир Стойков:
http://vbox7.com/play:b26330e70e
http://vbox7.com/play:bdcff6eacd
Yves Saint Laurent Forever (1936 – 2008) – Retrospective 1962 – 2002 – „Чаровната диктаторка“, Любомир Стойков, TV7, България:
Yves Saint Laurent Documentary - "5 avenue Marceau, 75116 Paris":
На фигура 13.13 е показана фотография на Ив Сен Лоран с музата му Катрин Деньов. Фигура 13.14 показва твореца в работна обстановка в негова модна къща през 1986 г. Вечерна рокля на Лоран от 1970 г. е представена на фигура 13.15. Фигура 13.16 представа коктейлна рокля на Ив Сен Лоран от 1992 година, а фигура 13.17 – дамски смокинг от 1966 г.
Великият Ив Сен Лоран превръща изкуството в мода. Той почти директно претворява в облекла известни произведения на Ван Гог, Веласкес, Гойя, Мондриан, Пикасо, Матис, Пруст, Кокто, показани на фигури 13.19-13.20.
Фигура 13.13. Ив Сен Лоран с музата му Катрин Деньов
Фигура 13.14. Ив Сен Лоран в модната си къща, 1986 г.
Фигура 13.15. Ив Сен Лоран. Вечерна рокля, 1970 г.
Фигура 13.16. Ив Сен Лоран. Коктейлна рокля, 1992 г.
Фигура 13.17. Ив Сен Лоран. Дамски смокинг, 1966 г.
Фигура 13.18. Модели на Ив Сен Лоран,чрез които той превръща изкуството в мода
Фигура 13.19. Една от най-известните творби на Питър Мондриан и претворяването й в дамска рокля от Ив Сен Лоран
Фигура 13.20. Едни от най-известните творби на Винсент Ван Гог и претворяването им в модели дамски сака от Ив Сен Лоран
Юбер дьо Живанши
Аристократичният дизайнер Живанши е символ на изчистен шик и елегантност без превзетост.
Юбер дьо Живанши създава собственото си ателие през 1952 г. Първите му творения се отличават с изчистени линии и изработени от бели тъкани. Елегантните му модели веднага привличат вниманието на звезди като Грейс Кели и Жаклин Кенеди. Друга млада актриса също е увлечена по моделите на френския дизайнер. Одри Хепбърн става най-известната муза на твореца, а носейки моделите му на екрана, помага на малката да се сдобие със световна известност – от ефирната копринена рокля в „Сабрина“ до прилепналата до тялото копринена пола и удобния костюм за пътуване.
Живанши се смята за виртуоз на малката черна рокля, фигура 13.21. Никога не се отказва от своите ясни, изчистени линии, и постепенно започва да работи и с ярки цветове – розово, кралско синьо, жълто, яркочервено.
Фигура 13.21. Малка черна рокля на Живанши
60-те и 70-те години на 20-ти век
Това е период, доминиран от младостта и от експлозията на политически и социални революции, които рушат и преобразуват съществуващото общество, и водят до дълбоки промени за всички. Движението за граждански права, войната във Виетнам и феминисткото движение доминират над общественото мнение. Следвоенната генерация, позната като "baby boomers" (идва от бум на бебета, англ.) постъпва в колежите и университетите. Големият им брой, тяхната възраст е доминиращ демографски фактор във всеки период след втората световна война и периода – края на 60-те и началото на 70-те години, носи характера на младостта – експерименти, революции и иновации. Естествено, това се отразява върху модата. Миниполата става най-характерния символ на 60-те години. Създателка на мини стила е британската модната дизайнерка Мери Куонт, чието творчество е ориентирано към по-младите. Редом до името на Мери Коунт стои и името на Андре Куреж, френски моден дизайнер, символ на дръзкия и младежки стил, на футуризма в модата. Според някои изследователи на модата двамата Мери Куонт и Андре Куреж са изобретатели и популяризатори на мини стила. Реалната революция в облеклото става на улицата, защото първоначално новите тенденции се появяват там, а не се диктуват от дизайнерите. По онова време Карнаби стрийт се налага като улица на алтернативната мода, вдъхновена от поп и рок звезди като „Битълс“, „Дъ Ху“, Ролинг Стоунс“ и др.
Модното разнообразие е значително. Стиловете варират от космически поглед на Андре Куреж, Пако Рабан и Пиер Карден, елегантен стил при Ив Сен Лоран, етнически, колоритен, повлиян от хипитата и др. В края на периода, дължината е всякаква – от средата на бедрата до ходилата. Това е период на много нововъведения, които се добавят към речника на модата. Носенето на миниполи води до изобретяването на чорапогащника. Ботушите стават част от модния гардероб. Жените започват да носят панталони дори за официални случаи. Винилът, трикото и синтетичните влакна стават актуални модни материи.
Пиер Карден
Милитаристични роботоподобни модели, фигура 13.22, създадени от винил, пластмаса и метал, графични символи и сателитни чинии за шапки дават израз на мечтите за пътешествия в космоса, характерни за това десетилетие. Пиер Карден създава саката без яка на „Битълс“.
Фигура 13.22. Модели на Пиер Карден
Валентино
Валентино открива ателие в Рим през 1959 г. и представя първата си колекция скоро след това в Палацо Пити във Флоренция. С прочути клиентки като Елизабет Тейлър и Жаклин Кенеди, която носи сватбена рокля от Валентино, когато се омъжва за Аристотел Онасис, творенията на дизайнера бързо се превръщат в символ на изключителната елегантност.
Запазените му марки са „драматичното“ червено, фигури 13.23 и 13.24, и сложната бродерия от перли и пайети. Вечерните рокли се отличават с изящни женствени силуети и разкошни елементи като например щраусови пера и дълги шлейфове от шифон. Комбинациите от бяло и черно присъстват във всяка колекция, както и характерните сандали с блестящи камъни.
Модели на Валентино от 60-те и 70-те години на 20-ти век са представени на фигури 13.25 и 13.26.
Фигура 13.23. Валентино сред модели в червено
Фигура 13.24. Рокли на Валентино в червено
Фигура 13.25. Модели на Валентино от 60-те и 7-0те години на 20-ти век
Фигура 13.26. Рокля на Валентино, 1967 г.
Източници
1. Бенаим Лоранс. Ив Сен Лоран. Биография. София, Колибри, 2011
2. Йонас Силвия. Модата. Марки. Дизайнери. Стилове. Пловдив, Хермес, 2010
3. Паракини Джан Луиджи. В света на „Прада“. София, Колибри, 2013
4. Пошна Мари-Франс. Кристиан Диор. Биография. София, Рива, 2013
5. Стойков Любомир. Кристиан Диор: Ултимативният романтизъм на новата външност. Fashion Lifestyle Magazine, брой 20, Март 2009. http://www.fashion-lifestyle.bg/designers_broi20
6. Юбер дьо Живанши - Елементарната частица. http://thevogger.blogspot.com/2011/09/blog-post.html
7. Christian Dior. The Power of Magic. Australia, Powerhouse Publishing, 1994.
8. Dior’s ring of petals: ‘Flower women’. http://awhitecarousel.com/2010/diors-ring-of-petals-flower-women/
9. Jirousek Charlotte. Art, Design and Visual Thinking. 1995. http://char.txa.cornell.edu/
10. Johnson Michael. Christian Dior and the New Look. http://clothing-apparel.knoji.com/christian-dior-and-the-new-look/
11. Jones Terry and Rushton Susie (Eds.). Fashion Now. Colgne, Germany, Taschen, 2006
12. Laver James. Costume and Fashion. A Concise History. London, Thames and Hudson world of art, 2010
13. Mendes Valerie, de la Haye Amy. Fashion since 1900. London, Thames and Hudson world of art, 2010
14. O’Hara Callan Georgina. The Thames & Hudson Dictionary of Fashion and Fashion Designers. London, Thames and Hudson world of art, 2008
15. Style. https://style.com
16. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004
17. The Kyoto Costume Institute. https://www.kci.or.jp/
18. The Metropolitan Museum of Art. http://www.metmuseum.org
19. Valentino Garavani Museum. http://www.valentinogaravanimuseum.com/
20. Vogue. http://vogue.co.uk
Page updated
Report abuse