Романтизъм 1815-1840 г.
След 1815 г. роклите на жените стават все по-натруфени и декорирани. Талията на роклята слиза до реалната талия на женската фигура. Полите са пищни, многослойни, подплатени с твърди фусти. През този период жените отново имат по-скромна роля в обществото. На тях отново се гледа като „слабия” пол и често са описвани като деликатни, крехки и "декоративни". Интелектуалците и хората на изкуството от движението на Романтизма оценят емоциите и чувствата. Жените, които са смятани за по-емоционални, стават музи на творците. А някои от тях като Елизабет Барет Браунинг и Мери Шели постигат признания като изтъкнати творци. Жените са поставени върху морален пиедестал, на тях се гледа като на пазители на семейството и обществото, и възпитатели на децата. Това морално издигане на жените кара много мъже и жени да смятат, че жените заслужават по-широка роля в обществения живот. Въпреки новите идеи и новите гледните точки, роклите отразяват представите за жените като слаби и деликатни, сравнявани понякога с феи и ангели. Ниско поставените наклонени рамене, пищните ръкави внушават слабо тяло и наподобяващия пеперуда силует. Този вид дизайн на рокли силно отразява красотата и женствеността, идеализирани от романтизма. По-късно през тази период външния вид става по-омекотен и скромен.
На фигури 11.1-11.4 са представени дамски рокли в стил Романтизъм.
Видео ресурси за стил Романтизъм:
Фигури 11.1 и 11.2. Рокли в стил Романтизъм
Фигура 11.3. Рокля в стил Романтизъм, 1826 г.
Фигура 11.4. Рокля в стил Романтизъм, 1838 г.
Ранно Викторианство 1840-1870 г.
Младата кралица Виктория се качва на трона през 1837 г. и ръководи Англия до 1901 г. през годините на възход на Британската империя. През този период тя става щастливо омъжена майка на 9 деца и символизира идеала за жена за нейната възраст – скромна, посветена на семейството и службата, и пазител на морала. Нейният вкус в облеклото е влиятелен, съответства на нейните качества и на качествата на нейното време. Силуетът на роклята по това време се характеризира с изключително пищни дълги поли, напълно покриващи долната част на тялото. Полите стават толкова огромни през късните 50-те години, че се е налагало да бъдат поддържани с кринолин с обръчи, тъй като многото тежки слоеве на фустите не можели да дадат желания ефект. Кринолинът е твърда подплата с вградени обръчи. Горната част на роклите и раменете са тесни, и акцента върху слабия силует на горната част на тялото и тънката талия се засилва още повече от обемните поли. Обемът на полите се постига чрез плохи, набори или волани, или чрез комбинации от тях. През 40-те и 50-те години са носени дълбоки шапки тип боне, които са скривали лицето и шията, лицето е ставало видно само ако жената погледне директно събеседника си. С изключение на вечерното облекло, дрехите покривали всяка част от тялото с изключение на лицето. Точно в този период се появяват и първите протести срещу ограничаващото и опасно за здравето облекло. Реформата в облеклото се свързва с грижата за опазване на здравето и благополучието на жените, което включва движението за правото на глас на жените и въздържателното движение. Модерни дрехи на деня вече са разглеждани като нездравословни и ограничаващи действията на жените. Като алтернатива на тези дрехи е представен костюм със свободни панталони, заимствани от ориенталския женски костюм. Този костюм не приема широка популярност, но постепенно се приема от младите момичета и жените, които се занимават с физическа активност и образование. През 60-те години полите станали по-пищни, а шапките по-малки. Предпочитани били растителни и геометрични орнаменти, и райирани платове. В края на периода, дългите поли стават асиметрични, като обема им е изтласкан в задната част.
Всичко това предшествало големите промени в модата. През този период е изобретена шевната машина и това води до революция в производството на облекло. През средата на 50-те години шевните машини се появяват и в частните домове и повишават дяла на домашното производство на облекло. Това нововъведение също прави възможно израстването на шевната индустрия, производството на облекло, което днес наричаме “готово за носене”. Чарлз Фредерик Уърт се установява в Париж през този период и става първия истински котюриер, според едни или първия истински дизайнер, според други. Чалз Уърт е първият, който създава мода, а не просто следва инструкциите на богатите клиенти.
Фигури 11.5-11.11 представят рокли от Ранното Викторианство. На фигури 11.12 и 11.13 са показани кринолини.
Фигура 11.5. Ежедневни рокли в стил Ранно Викторианство
Фигура 11.6. Вечерни рокли в стил Ранно Викторианство
Фигура 11.7. Ежедневна рокля в стил Ранно Викторианство, около 1850 г.
Фигура 11.8. Ежедневна рокля в стил Ранно Викторианство, около 1855 г.
Фигура 11.9. Ежедневна рокля в стил Ранно Викторианство, около 1865 г.
Фигура 11.10. Вечерна рокля в стил Ранно Викторианство, около 1855 г.
Фигура 11.11. Вечерна рокля в стил Ранно Викторианство, 1866 г.
Фигури 11.12-11.13. Кринолини
Чарлз Уърт
Историци, дизайнери и критици спорят кога е възникнала модата. Дали е възникнала още с зората на цивилизацията, или нейното начало съпада с появата на модните тенденции, които се следват от всички. В едно, обаче, повечето модни изследователи са категорични: Основоположник на съвременната мода и първи дизайнер е Чарлз Уърт.
Чарлз Фредерик Уър се ражда през 1825 в Англия. Влиза в модния за времето бизнес в Лондон още в тинейджърска възраст като продавач на дамски рокли, шапки и шалове. Работата разпалва интереса му и му дава първия и най-важен урок по мода. Точно тази работа го е научила да определи кои силуети, кои линии и форми стоят най-добре на жените, кои са най-подходящите материи.
През 1845 Уърт заминава за Париж, а през 1850 г. открива първото си модно. През 1858 година отваря първия си бутик. Първоночално става популярен с това, че онагледява моделите си с модни скици, които съпругата му представя пред дамите от висшето общество. Моделите му бързо получават популярност сред светските дами. Харесани са и от империатрица Йожени, Евгения де Монтихо и Уърт става неин любим модист. Изисканите рокли на Чарз Уърт, носени от империатрица Йожени, донасят изключителна слава на дизайнера. Благодарение на славата си, той започва да лансира свои идеи, част от които са рокля-туника, бюстие с повдигната талия, поле с драпирани фусти. Така нововъведенията му отхвърлят стегнатите корсети и непрактичните кринолини.
Нововъведенията на Чарлз Фредерик Уърт:
Въвежда скицирането на модела за онагледяване преди ушиването му.
Създател е на „от котюр“ - висшата мода. Чарз Уърт измисля модела, представен чрез скица, а клиентката му избира материите измежду най-луксозните и качествени тъкани за онова време. Така в Париж се ражда висшата мода или "от котюр" (буквален превод "висок шев"). Благодарение на Чарз Уър модата се основава на реаризирани дизайнерски модели, а не изработването на облекло по модел и прищавка на капризна клиентка. Тук е мястото да напомним, че преди Чарл Уърт моделът на дрехата се определял основно от предпочитанията на клиента. Законодател на модата била кралицата, а нейните костюми били изработвани най-вече според нейните предпочитания. Всички останали дами са й подражавали. Именно с появата на Уърт нещата се обръщат. Освен френската империатрица Южени, клиентки на на първия дизайнер Уърт стават Елезабет Австрийска, известна като принцеса или империатрица Сиси, повечето придворни дами в Европа, актрисите Сара Бернар и Елеонора Дузе.
Създател е на „прет-а-порте“ – облеклото готово за носене. Досеща се, че моделите „от котър“, които проектира могат да бъдат направени от не толкова скъпи материи и с по-малко декоративни детайли и елементи, и също така произведени в няколко бройки. Създавайки серийното производство на облекло, моделите му се разпространяват не само във висшата класа, но стават достъпни и за дами от не толкова заможни слоеве на населението. Следователно вече може да се говори за зараждане и за следване на модните тенденции.
Уърт лансира за пръв път и модните дефилета със живи манекени. Дотогава костюмите са показване на дървени манекени.
Смята се, че създава и сезонноста в модата. Представя дизайните си на модни дефилета с живи манекени два пъти годично.
След смъртта на дизайнера през 1895 модната къща поемат синовете му Гастон и Жан-Филип. Три поколения Уърт се изнизват, преди къщата да стане собственост на модна къща "Пакен" през 1953. В много от модните енциклопедии, писани от френски автори, Чарлз Уърт най-често стои в уводните думи. Наричат го първият “кутюриер” (шивач на висша мода), но не и дизайнер. За такъв по-често се сочи Пол Поаре. Логично, той е французин. Фактите, обаче, поставят като родоналник на съвременната мода англичанина Чарлз Уърт.
На Фигура 11.14-11.26 са показани модели на Чарлз Уърт и модна къща "Уърт".
Фигура 11.14. Елизабет Австрийска, империатрица Сиси в рокля на Чарлз Уърт
Фигури 11.15-11.16. Империатрица Йожени, Евгения де Монтихо в рокли на Чарлз Уърт
Фигури 11.17-11.18. Модел на Чарлз Уърт, 1872 г.
Фигура 11.19. Рокля на Чарлз Уърт, 1875-76 г.
Фигура 11.20. Рокля на Чарлз Уърт, 1882 г.
Фигура 11.21. Модели на Чарлз Уърт, 1887 г. и модна къща „Уърт“, 1892 г.
Фигури 11.22 и 11.23. Модел на Чарлз Уърт, 1888 г.
Фигура 11.24. Модел на Чарлз Уърт, 1888 г.
Фигури 11.25 и 11.26. Модел на Чарлз Уърт, 1889 г.
Късно Викторианство 1870-1890 г.
След смъртта на нейния съпруг през 1861 г., кралица Виктория се уединява и въпреки, че е дълбоко уважавана глава на великата империя, тя не влияе толкова директно върху модата. В модата влизат мрачни цветове, което се обяснява с това, че Британския двор е в траур. Черното вече не е само цвят а траур, но става и моден цвят, тъй като придворните дами започват да подражават на кралицата. Формата на роклите се променя драстично. След десетилетия на пищни обемни поли, се появява нов силует. Въпреки появата на новия силуета, тялото отново остава изцяло покрито. Силно вталената горна част на роклята остава на мода, докато полите са тясни отпред и целия им обем на полите е изместен в задната им част. Постоянни характеристики за целия период са роклите с тесен силует и акцент върху задната част. Задната част на полата е повдигната между талията и ханша с помощта на турнюр. Турнюрът служи за подложка на разкроените, силно надиплени или драпирани в задната си част поли. Прави се във формата на твърда възглавничка, пълна с конски косъм, или от хоризонтално подредени дъги от тел. Турнюрите, изработени от система с хоризонтално разположени дъги от тел са по-функционални от тези с възглавнички, защото позволяват формата на дъгите да се извива под определена форма в зависимост от силуета на роклята, носена отгоре. Турнюрът остава на мода през 70-те и 80-те години на 19 век. Нововъведенията в дамското облекло са оприличени като нескромни, тъй като те показват и дори преувеличават женските форми, но от друга страна това е твърде ограничаващ стил, тъй като със силно пристегнати корсети. През втората половина на 80-те години на 19 век, турнюрите стават с по-малък размер и цялата рокля се променя в по-опростен стил, а формите стават по-смекчени. През Късното Викторианство все повече жени започват, освен с домашните задължения, да се занимават и с обществена дейност. Движенията за правата на жените (избирателно право, защита на работещите жени, реформа в облеклото) набират все по-висока скорост. Разкриването на женското тяло и протеста срещу ограничаващите облекла отразяват променящите се времена. Към дотогавашните дейности, вършени от жени – работата във фабрика за по-бедните жени, с пишеща или шевна машина, се появяват и нови възможности за работа за жени от средната класа, носещи по-високи доходи. Тъй като досега модерните облекла ограничават движенията на тялото, се налагат промени в облеклото, които да отразят новите реалности в живота.
Модели на рокли от Късното Викторианство са представени на фигури 11.28-11.31. На фигури 11.32 и 11.33 са показани турнюри.
Видео ресурси за Викторианство:
Фигура 11.27. Късно Викторианство, 80-те години на 19-ти век
Фигура 11.28. Ежедневна рокля в стил Късно Викторианство, 1883 г.
Фигура 11.29. Рокля за вечеря в стил Късно Викторианство, 70-те години на 19-ти век
Фигура 11.30. Бална рокля в стил Късно Викторианство, 80-те години на 19-ти век
Фигура 11.31. Булченска рокля в стил Късно Викторианство, 1882 г.
Фигура 11.32. Турнюр с хоризонтално поставени дъги от извита тел
Фигура 11.33. Турнюр с възглавница с конски косъм
Арт Нуво (Бел Епок) 1890-1911 г.
Костюмът в стил Арт Нуво силует от 90-те години на 19-ти век напомня на силуета от ранния период на Романтизма. Обемните ръкави тип „агнешко бутче” и силно разкроените поли са подобни на тези от романтичния период. Силуетът „пясъчен часовник”, изправената стойка, твърдата яка и високите рамене внушават по-сериозен и твърд образ, отколкото силуета с наклонени рамене „пеперуда” от 20-те и 30-те години на 19-ти век. Нараства броя на неомъжените жени, които сега работят в магазини и офиси, а домакините често се занимават с дейности свързани с църквата или друга доброволна обществена работа. Жените започват да се появяват на публични места - в ресторантите и дори и на плажа. Специализираното облекло за активен спорт се появява още в 60-те години на 19-ти век, но през 90-те години на 19-ти век с появата на велосипеда, все повече жени започват да носят панталони. Вталеният костюм от две части с пола, със сако, подобно по кройка на мъжкото сако, е вече част от гардероба на всяка жена. През периода нарства интереса към орнаменторика в костюма. Стила на орнаменториката в модата през този период съответства на орнаментите в другите декоративни изкуства. По годините на прехода между 19-ти и 20-ти век ръкавите са тесни по цялата дължина, а полите се стесняват, но остават разкроени. След 1900 г., силуетът се измества към т. нар. „S” форма – нов вид втален силует, характеризираш се с изпъкнал бюст и подчертаване на ханша в задната част. Препоръчван е от реформаторите като по-здравословна алтернатива на „пясъчния часовник”. Носят се рокли от меки прозрачни материи в комбинация с дантела, а също и рокли от бяла памучна дантела. Плавните линии, меките материи и цветовете съответстват на стил Арт Новю и в интериора и в архитектурата. Роклите от меки материи са носени до края на периода и напомнят „класическия” стил на революционния период, век по-рано. Като цяло облеклото става все по-удобно, следствие от разширяващия се социален живот на жената.
На фигура 11.34-11.39 са представени костюми в стил Арт Нуво.
На фигури 11.40-11.49 са показани модели на Модна къща Уърт в стил Арт Нуво.
Видео ресурси за стил Арт Нуво:
Фигура 11.34. Дамска рокля в стил Арт Нуво. Силует "пясъчен часовник". 90-те години на 19-ти век
Фигура 11.35. Дамска ансамбъл в стил Арт Нуво. Ръкав "агнешки бут" и силует "пясъчен часовник". 90-те години на 19-ти век
Фигура 11.36. Костюми в стил Арт Нуво. Дамски рокли в S образен силует. Начало на 20-ти век
Фигура 11.37. Стил Арт Нуво. Дамски рокли в S образен силует. Начало на 20-ти век
Фигура 11.38. Стил Арт Нуво. Дамски рокли в S образен силует. 1901 г.
Фигура 11.39. Стил Арт Нуво. Елизабет Дрексел, 1905 г.
Фигура 11.40. Модел на Модна къща Уърт, 1894 г.
Фигура 11.41. Модел на Модна къща Уърт, 1893-1900 г.
Фигура 11.42. Модел на Модна къща Уърт, 1898-1900 г.
Фигура 11.43. Модел на Модна къща Уърт, 1896 г.
Фигура 11.44. Модел на Модна къща Уърт, сватбена рокля, 1898 г.
Фигура 11.45. Модел на Модна къща Уърт, 1898 г.
Фигура 11.46. Модел на Модна къща Уърт, 1898-99 г.
Фигура 11.47. Модел на Модна къща Уърт, 1898-1900 г.
Фигура 11.48. Модел на Модна къща Уърт, 1900-05 г.
Фигура 11.49. Модел на Модна къща Уърт, 1908 г.
Пол Поаре
С появата на Пол Поаре на модната сцена, започва налагане на тенденции. Тенденциите и тяхното налагане се оформят в творчеството на Уърт, но строгото им следване и напълно налагането на идеите на дизайнера идва чрез Поаре. Вместо да изпълнява безропотно желанията на капризните парижанки, той упорито им налага своите идеи.
Пол Поаре е роден през 1879 в Париж. Влиза в мойния бранш като продължител на семейна традиция в изработването на облекла. През 1903 г. открива собствения си моден салон. Роля за популяризирането му играе актрисата Режан, звезда на Париж по това време, която избира да е негова клиентка.
Моделите на Поаре, фигури 11.50-11.52, са семпли, изчистени и елегантни, пълна противоположност на корсетите и кринолините, притискали женското тяло десетилетия наред. Поаре въвежда за пръв път в евржпейската мода кимоното, за което е боготворен от самата Айседора Дънкан. Заимства от изтока също тюрбани и шалвари, ориенталските мотиви, които вплита по оригинален начин в европейската стилистика. Събира в едно екзотика, ориент и елегантност. Негова е идеята и за полата в стил гейша, свободна и широка при ханша и бедрата, и прилягаща по глезените. За "източните" му творби, великият моден редактор Даяна Врийланд казва "Цветовете!... Цветове остри като нож. А материите - коприна, сатен, брокат, бродирани с дребни перли и сърма... носеха великолепието на Ориента!". Едно от главните му открития е модерния дамския сутиен.
Модели на Пол Поаре са представени на фигури 11.50-11.52.
Фигура 11.50. Късно Арт Нуво. Модели на Пол Поаре, 1908 г.
Фигура 11.51. Късно Арт Нуво. Модели на Пол Поаре, 1908 г.
Фигура 11.52. Рокля "Сорбе" на Поаре, 1911 г.
Източници
1. Николова Йорданка. Диктаторът Пол Поаре. http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/04/13/214800_diktatorut_pol_poare/
2. Николова Йорданка. Чарлз Фредерик Уърт - първият дизайнер. http://www.capital.bg/vestnikut/kapitel/2002/01/05/213016_charlz_frederik_uurt_-_purviiat_dizainer/
3. Фог Марни. Кое прави модата велика. София, Книгомания, 2013
4. Charles Frederick Worth (1825–1895) and The House of Worth. http://www.metmuseum.org/toah/hd/wrth/hd_wrth.htm
5. High Victoriana. http://highvictoriana.tumblr.com/page/56
6. Jirousek Charlotte. Art, Design and Visual Thinking. 1995. http://char.txa.cornell.edu/
7. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004
8. The Kyoto Costume Institute. https://www.kci.or.jp/
9. Laver James. Costume and Fashion. A Concise History. London, Thames and Hudson world of art, 2010
10. Weston Thomas Pauline. The Romantic Era 1825-1845 Fashion History. http://www.fashion-era.com/romantic_era.htm#Romantic%20Era%201825-1835
11. 1900s in fashion. http://wikipedia.com