Костюм - основни характеристики
Японският костюм се характеризира с опростена конструкция, базирана основно на правоъгълни кройки и голямо разнообразие от орнаменти. който отразява предназначението на облеклото, сезона, ранга и т.н.
Японският национални облекла са създадени на базата заимстване на китайския костюм. Първоначално японският костюм почти повтаря китайския. Китайски майстори на тъкането и изработването на облекло които разкриват на японците тънкостите на тъкането на коприна, багренето на тъканите и бродерията. тъкачи и майстори, които пренасят тайната на бродирането и оцветяването на тъканите.
На базата на първите японски облекла постепенно възниква лесно разпознаваемия за Япония национален костюм. Японският национален костюм се свързва преди всичко с кимоното. Освен кимоно включва широки панталони, колан (пояс) оби, шапки. Костюмът се характеризира с многопластовост.
С какво се характеризира най-популярната част от японския костюм – кимоното? Първоначално кимоното е основна част само в женския костюм, но постепенно става част и от мъжкия. В него присъстват правоъгълни кройки, оформящи правоъгълен силует: правоъгълни предни части, правоъгълна задна част, правоъгълни ръкави, в комбинация с яка с малка широчина. Изработва се основно от копринени тъкани. По-често орнаментите върху кимоното се изработват с бродерия с копринени нишки. По-рядко орнаментите са рисувани, а понякога се срещат комбинации от бродерии и рисунки. Орнаменториката е предимно асиметрично разположена. Кимоната при младите неомъжени момичета и мъже са с по-къси ръкави. Кимоната на омъжените жени са с много дълги, достигащи до коленете ръкави, които са пришити само при раменете. По време на работа жените изваждат ръцете си през отворите в подмишниците и прикрепят ръкавите в колана оби. Долната част на ръкавите са зашити и се използват за торби. Коланът оби се обвива няколко пъти около талията и се завързва в задната част на кимоното по различен начин – правоъгълник, цвете, пеперуда. Коланът оби, орнаментите и цветовете формират декорацията на японския костюм.
Исторически периоди на развитие на японсккия костюм
Историческите периоди на развитие на японския костюм и кимоното следват основните периоди от развитието на японското общество и култура: Джомон (до 300 г. сл. Хр.), Ямато (300-550 г. сл. Хр.), Асука (550-710 г. сл. Хр.), Нара (710-792 г. сл. Хр.), Хейан (792-1192 г. сл. Хр.), Муромачи (1192-1573 г. сл. Хр.), Едо (1601-1867 г. сл. Хр.). Дори в наши дни много често японците обличат традиционното кимоно при официални случаи. Днес 1200 години по-късно императорското семейство използва костюми от периода Хейан при официални случаи, коронации и сватби.
На фигура 5.1 е показан японски костюм от периода Джомон. Дрехите от този период са изработени от коноп, свободни са и са закопчани отпред. Костюмът много наподобява китайския. Няма разлика между мъжко и женско облекло.
Фигура 5.1. Японски костюм от периода Джомон
Фигура 5.2 представя японски костюм от периода Ямато. Облеклото през периода се състои от две части - горна и долна. Горната част се характеризира с тесни ръкави. През периода Ямато изкуството за отглеждане на копринени буби е въведено в Япония от китайски заселници. По това време все още не са развити уменията и техниките за багрене и копринената тъкан остава бяла.
Фигура 5.2. Японски костюм от периода Ямато
През периодите Асука и Нара методите за багрене на коприна и шиене се развиват.
Дрехите стават по-дълги и по-широки. Придворните одежди са разделени в три групи: официални дрехи, придворни дрехи и униформи, като цветовете им варират в зависимост от ранга.
Костюмът се състои от много части: горни и долни дрехи, връхни дрехи, предна пола и задна пола.
Фигури 5.3 и 5.4 представят мъжки и женски костюми от периода Асука. Фигури 5.5 и 5.6 показват мъжки и женски костюми от периода Нара.
Фигури 5.3 и 5.4. Японски мъжки и женски костюми от периода Асука
Фигури 5.5 и 5.6. Японски мъжки и женски костюми от периода Нара
През периода Хейан японците изразяват възприятието си и промените в цветатовете на четирите сезона чрез костюмите. Дълбоката им любов към артистичнат красота и цветовете е отразена в кимоното от този период.
Официално придворно облекло Джунихито е показано на фигура 5.7: За да се предпазят от висока влажност, сградите са имали повдигнати подове. Конвенцията за седене на пода става важна част от начина на живот. Облеклото стана по-плътно и по-обемно. Придворните дами носят 10, 12, 15 или дори 20 слоя наведнъж. Тази многослойност се нарича "джуни-хито", което буквално означава "12 слоя". Колористиката на многослойния костюм отразява много неща, включително сезони, посоки, добродетели и елементи на земята, тъй като те са свързани с духовете на природата. Многослойността има и чисто практическа роля, предпазвайки носещия костюма от студа през зимата.
Мъжки придворни облекла Ноши са показани на фигура 5.8.
Фигура 5.9 представя Букан-Сокутай - дрехи на придворните воини и Унеме - костюм на придворна дама.
Фигура 5.10 показва Суикян - ловно облекло и Казами - облекла за топло време на младите жени и деца в двора.
Фигура 5.7. Официално придворно облекло Джунихито през период Хейан
Фигура 5.8. Мъжки придворни облекла Ноши
Фигура 5.9. Букан-Сокутай - дрехи на придворните воини и Унеме - костюм на придворна дама
Фигура 5.10. Суикян - ловно облекло и Казами - облекла за топло време на младите жени и деца в двора
През периода Муромачи аристократичната култура от периода Хейан се разпада и самураите придобиват власт. Дрехите са трансформирани в по-прости и по-лесни за придвижване, за да отговарят на по-активния начин на живот на самураите. На фигура 5.11 е представен женски костюм от периода Муромачи.
Фигура 5.11. Женски костюм от периода Муромачи
През периода Едо започва бурно развитие на търговията и индустрията. Търговците имат повече власт от самураите. Разработени са нови по-добри техники за боядисване. Техниката на багрене "Юзен" (процес на боядисване с устойчивост на багрило) става популярна, защото позволява използването на всички цветове и изобразяването на сложни форми като цветя и птици. Кимоното е изработено от многоцветна, силно украсена тъкан и е еднослойно. Коланът оби, който до този период е бил вързан отпред, започва да се връзва отзад. На фигура 5.12 е представен женски костюм от периода Едо.
Фигура 5.12. Женски костюм от периода Едо
Коланът (поясът) оби се завързва по различни прости и сложни начини. Оби може да бъде широк до 0,30 метра и дълъг до 9 метра. Завързването на някои сложни стилове може да отнеме до половин час. На фигури 5.13-5.17 са представени възли на оби. Фигури 5.13-5.16 показват иновативни дизайни от учителите от училище Хакуби. Един от най-простите възли на оби, възелът "Нагоя оби", е показан на фигура 5.17.
Фигури 5.13-5.16. Иновативни дизайни на възли на оби от учителите от училище Хакуби
Фигура 5.17. Един от най-простите възли на оби, възелът "Нагоя оби"
Орнамент
Логично, както горе бе посочено за костюма, японското изкуство и култура се формират под китайско влияние. През 6-ти век будизмът прониква в Япония от Китай, и японците постепенно придобиват чувството за единство с природата. През 13-ти век японците приемат дзен-будизма, според който съзерцаването на природата е единствения път към истината. Чрез съзерцаването човек се слива с природата и само по този начин може да бъде постигнато духовно извисяване. Всичко това се отразява в японското изобразително изкуство и орнаменториката на костюма.
В орнаменториката на костюма най-голямо присъствие имат цветята и цъфналите дървета. И в изкуството, и в костюма е търсена естетиката на асиметричната композиция като потвърждение на това, че се отразява природата и нейната същност без симетричната подреденост в резултат на намеса от човека. Орнаментите се изобразяват с изразителност, отразяваща чувствата, които пораждат у хората цветята и цъфналите клонки на дърветата, резултат от взаимовръзката между външната им форма и вътрешната им хармония и чистота.
В пълен синхрон с философията си, японците включват в орнаменториката на костюма си всичко съществуващо. Освен цвета и цъфнали дървета, те изобразяват птици, човешки фигури и пейзажи, отразявайки връзката между всичко живо. Композициите, които освен природа изобразяват сгради, ветрила и други човешки творения, изразяват търсената хармоничната взаимосвързаност между сътвореното от човека и природата.
В японския костюм откриваме хризантеми, любимото цвете на японците, божури, нарциси, ириси, цъфнали вишневи и черешови клонки, глицинии. Най-често срещаните птици са жеравите. Освен максимално реалистично представените, се срещат и стилизирани цветя.
Цветове
Символиката на цветовете в Япония е тясно свързана с религията и философията.
Четири са основните цвята в японска култура са червен, бял, черен и син. Японците свързнат и четирите цвята със Слънцето, въпреки, че между тях не е жълтото. Откриваме първите два от четирите основни цвята в националния флаг на страната - червен кръг върху бял фон. Червеният кръг символизира слънцето, а белият представя небето, което става бяло при изгрева на слънцето. Останалите два цвята са свързани със залеза на слънцето. Черният цвят символизира тъмнината, света на нощта, когато слънцето е залязло. Синьото представя цвета на тревата нощем.
В Япония думата означаваща цвят „иро” произлиза от представата за мъж и жена, правещи секс. За японците понятието за цвят има много сексуален смисъл, давайки на източните цветове духовно значение, различно от материалното значение на цвета в западния свят.
Цветната символика се отразява в Японския театър. В грима на актьорите от театър Кобуки: Червеният цвят представя актьора като силен, смел, притежаващ свръх сили; синият – хладнокръвие, безнравственост; виолетовият – страх; черният и кафявият – божественост.
Съчетания между цветовете в орнаменториката символизират цветя и плодове. Например композицията между бяло и виолетово символизира слива, а между бяло и светлорозово изразява божур.
Фигури от 5.18 до 5.65 представят орнаменториката и колорита на японския костюм.
Фигури 5.18-5.65. Орнаменторика и колорит на японския костюм
Японски дизайнери
Японски дизайнери са сред най-големите имена в съвременната мода. Една от причините за техния успех е, че в дизайна на съвременно облекло заимстват форми и елементи от традиционния японски костюм и култура (например оригами и калиграфия).
Фигури 5.66-5.68 представят модели на Ханае Мори от колекцията на Метрополитън Мюзеум в Ню Йорк.
Фигури 5.69-5.72 показват модели на Исей Мияке от колекцията на Метрополитън Мюзеум, Ню Йорк.
Фигури 5.73-5.74 представят модели на Кензо от колекцията на Метрополитън Мюзеум, Ню Йорк.
Фигура 5.66. Вечерен ансамбъл. Ханае Мори, 1966-1969 г.
Фигура 5.67. Вечерен ансамбъл. Ханае Мори, 1974-75 г.
Фигура 5.68. Вечерна рокля. Ханае Мори, 1989 г.
Фигура 5.69. Рокля, Исей Мияке, 1990 г.
Фигура 5.70. Ансамбъл. Исей Мияке, 1979 г.
Фигура 5.71. Дамско сако. Исей Мияке, 1997 г.
Фигура 5.72. Дамско манто. Исей Мияке, 1990-91 г.
Фигура 5.73. Дамска рокля. Кензо, 1975-76 г.
Фигура 5.74. Дамска рокля. Кензо, 1970-87 г.
Видеоматериали за японските дизайнери:
Японската вълна – филм на Любомир Стойков
http://vbox7.com/play:85900a5a
http://vbox7.com/play:5c9c0f6b
Ханае Мори – филм на Любомир Стойков
http://vbox7.com/play:e8d6b618
http://vbox7.com/play:48e3ff45
http://vbox7.com/play:a6185888
Кензо – филм на Любомир Стойков
http://vbox7.com/play:c5f25c38
http://vbox7.com/play:50cad11a
Исей Мияке – филм на Любомир Стойков
http://vbox7.com/play:888d257b
http://vbox7.com/play:b9121112
Колекции на западни дизайнери на тема Япония
Колекция на Джон Галиано за „Кристиан Диор“, висша мода, пролет 2007. Галиано се вдъхновява от "Мадам Бътерфлай". В колекцията използва елементи не само от костюма на Япония, но и японското изкуство оригами. Кимоното, коланът оби и гримът на гейшите са адаптирани към стилистиката на Диор, и са деликатно комбинирани с характерните за модната къща пеплуми и обемни разкроени поли. Твърдата геометрия на оригами създава деколтета, комбинирани с цветя и птици. Всяка рокля е с уникален характер, подчертан с избран за целта индивидуален цвят: горещо розово, eau-de-nil (вода на Нил) и корал, приливащи нюанси на бордо, кралско виолетово. На фигури 5.75 и 5.76 са представени два модела от колекцията. Цялата колекция може да бъде разгледана на:
https://www.vogue.com/fashion-shows/spring-2007-couture/christian-dior
Фигури 5.75 и 5.76. Дизайни на Джон Галиано за Диор, висша мода, пролет 2007 г.
Колекция на Джон Галиано за „Кристиан Диор“, мода готова за носене, есен 2007 включва модели, вдъхновени от колекцията му, висша мода, пролет 2007. На фигури 5.77 и 5.78 са представени два модела от колекцията. Цялата колекция може да бъде разгледана на:
https://www.vogue.com/fashion-shows/fall-2007-ready-to-wear/christian-dior
Фигури 5.77 и 5.78. Дизайни на Джон Галиано за Диор, мода готова за носене, есен 2007 г.
Колекция на Джорджо Армани за „Армани прайв“, висша мода, есен 2011. В колекцията се отличават асиметричните композиции на щампи с японски орнаменти - цветя, цъфнали клонки, чадъри; коланът оби, но завързан отпред, а не на гърба; възелът на оби, трансформиран в бюстие; оригами форми. На фигури 5.79 и 5.80 са представени два от моделите в колекцията. Цялата колекция може да бъде разгледана на:
https://www.vogue.com/fashion-shows/fall-2011-couture/armani-prive
Фигури 5.79 и 5.80. Дизайни на Джорджо Армани, Армани Прайв, висша мода, есен 2011 г.
Японският традиционен костюм е дал на съвременното облекло изцяло скроения с предна и задна част ръкав (кимоно ръкав), яката столче около триъгълно деколте, изтънчените елегантен издължен силует и асиметричните композиции, колористиката, орнаментите.
Източници
1. Димитрова-Попска Пенка. Проектиране на облеклото. София, Техника, 1988
2. Димитрова-Попска Пенка. История на костюма и орнамента. София, Техника, 2003
3. Cracking of Color Code. Documentary
4. Hanae Mori. The Metropolitan Museum. http://www.metmuseum.org/
5. Issey Miyake. The Metropolitan Museum. http://www.metmuseum.org/
6. Kenzo. The Metropolitan Museum. http://www.metmuseum.org/
7. Kimono. http://web.mit.edu/jpnet/kimono/
8. Style. www.style.com
9. Vogue. www.vogue.com
10. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004
11. Снимков материал от форуми в интернет