КОСТЮМЪТ В СТИЛ АМПИР

Характерно за костюма след Френската буржоазна революция е връщане към простотата на облеклото. Политическата принадлежност определя вида на костюма. Французите изразяват политическите си възгледи и чрез облеклото. В този исторически период костюмите се променят често. Идеолозите на Френската буржоазна революция, вдъхновени от идеята за свобода, равенство и братство, се обръщат към Античността.

В периода на Директориума, 1795-1799 г., в костюмът под влиянието на Класицизма. Класицизмът постепенно преминава в Ампир. Стил Ампир се развива в периода 1804-1815 г. Този период е известен в Англия като Регентския стил. Той идва след френската и американската революции. Революциите водят до тотални промени в костюмите на жените и мъжете, макар промяната в женската мода е краткотрайна. Демократичните революции през тази период насочват ценностите към идеалите на Класическа Гърция. Орнаменториката е заимствана от Античността: антични лаврови и палмови клонки, растителни орнаменти, меандри, лъвове. Характерно за костюмите през Класицизма е простотата, лекотата на линиите, нежните тонове, и хармония между линии и цветове. Стил Ампир е по-строг, по-студен, по-суров от Класицизма, с по-голяма статичност, блясък и великолепие. Костюмите в стил Ампир са в единство с материята и архитектурата. Костюмите при дамите наподобяват колоните в древните храмове.

Женски костюм

Както по-горе е споменато Великата френската и американската революции връщат идеалите от Античността, което води до кардинална промяна в женския костюм. Вдъхновени от идеалите за красота и хармония от древността, жените носят елегантни изящни рокли, в хармония с човешкото тяло. Формата на издължен цилиндър на роклите оформя издължен правоъгълен силует. Заради свободния силует, някои изследователи наричат роклите - рокля шемизета или рокля риза. Цилиндричната форма на женските рокли в светли тонове, бяло и пастелни цветове, наподобява високите стройни колони. Силуетът се подчертава и от тъканите: памучни меки фини и почти прозрачни муселин и батиста, лен, коприна, фина вълна, прозрачна по-твърда органза или плътни и блестящи, украсени с фини бродерии в повечето случаи в цвета на основната тъкан, или в близки на нея тонове. Първоначално роклите са с прекалено висока талия, достигаща до под бюстовата област, или казано по друг начин - прилягат в областта на бюста. Изработени са от меки тънки, почти прозрачни тъкани. Имат дълбоко кръгло или правоъгълно деколте. Полите са с малък шлейф. В началото роклите са с малки буфан ръкави. Носят се ръкавици и шалове, покриващи раменете и ръцете. Постепенно буфан формата отпада и ръкавите преминават в прави. Шаловете остават актуални дълго време и се носят до 80-те години на 19-ти век. Носят се бели чорапи и ниски обувки тип пантофки, които се завързват около крака чрез ленти или шнурове. Покриват косите си с шапки или тюрбани.

Аристокрацията се завръща във Франция през първото десетилетие на 19 век, сред като обстановката в страната става по-спокойна. Завръща се и по-консервативния начин на живот. Всичко това дава своя отпечатък върху костюма. Роклите постепенно се вталяват. Полите са в А образен силует, тип камбана. Декорацията при полите става по-богата и е съсредоточена в долната част на полите. Горните части на роклите стават по-вталени и също с по-богата декорация. Използват се по-плътни и по-тежки материи, които са една от причините за по-тесните ръкави. Античната орнаменторика се запазва при официалните рокли. Въпреки открилите се нови възможности за хората, животът постепенно се завръща към начина познат от преди революциите. Поради тази причина и роклите постепенно преминават във формите, познати ни от стиловете преди Френската буржоазна революция.

През този период жените заимстват жакета от мъжкия гардероб и го превръщат в дамско връхно облекло. Освен дълго сако тип редингот, носят и къси вталени жакети в по-женствени форми. В ролята на връхно облекло използват и тежки шалове от източна коприна в по-ярки цветове, които драпират върху роклите.

И прическите напомнят античните: гръцки кок или комбинация от различни къдрици. Употребяват голямо количество пудра, с която покриват лицето, шията, гърдите, гърба и ръцете.

На фигури 10.1-10.4 са представени дамски облекла в стил Ампир.

Фигури от 10.5 до 10.9 представят модели на дамски рокли в стил Ампир, съхранявани в Метрополитън Мюзеум, Ню Йорк.

Фигура 10.1. Дамски костюми в стил Ампир: рокли, шалове, ръкавици, шапки и тюрбани

Фигура 10.2. Дамски костюми в стил Ампир: вечерна рокля, комбинирана с тюрбан и ежедневна рокля в комбинация с дълго сако, заимствано от мъжкия гардероб

Фигура 10.3. Дамска рокля и мъжки костюм в стил Ампир

Фигура 10.4. Ретроспекция на развитието на дамския коктюм в стил Ампир от 1809 до 1828 г.

Фигура 10.5. Вечерна рокля в стил Ампир, 1797-1799 г.

Фигура 10.6. Вечерна рокля в стил Ампир, 1809 г.

Фигура 10.7. Вечерна рокля в стил Ампир, 1809-1810 г.

Фигура 10.8. Вечерна рокля в стил Ампир, 1810-1812 г.

Фигура 10.9. Вечерна рокля, късен Ампир, 1820 г.

Фигура 10.10. Империатрица Жозефина

Френското влияние върху модата в началото на 19-ти век

Наполеон Бонапарт е коронясан за император през 1804 г. и е искал да направи Франция лидер на модата и новатор в занаятчийските умения. По време на Френската революция френската текстилна индустрия е пострадала и за разлика от Англия, използването на текстилни машини не е съществувало. Император Наполеон спира вноса на английски текстил и възражда производството във Валансиен, за да могат да се произвеждат фини тъкани като тюл и батиста.

За да накара жените да купуват повече материали, той им забрани да носят една и съща рокля повече от веднъж и насърчава дамите да имат повече дрехи. Дамските рокли се оформят с допълнителен плат, набран или драпиран в задната част. Вечерните рокли са с шлейф. Бонапарт следва дълга традиция за насърчаване на френската икономика чрез модата. Императрица Жозефина, фигура 10.10, е моден лидер, представяйки най-актуалните за деня модели.

Мъжки костюм

По времето на Директориума младите мъже от аристократичните среди се обединява в клубове, в които се създава ексцентрична за времето си мода. Костюмът се състои от редингот, фрак с големи ревери, голяма широка вратовръзка, широки панталони и ботуши. Малко по-късно, през периода на Консулството мъжете носят костюм, който се състои от бяла риза от тънък мек памучен плат батиста с яка-столче, жилетка, тъмно сако с метални копчета и яка от кадифе, и светли панталони. Панталоните са с дължина до ботушите. Дълги били само панталоните за езда. В мъжките костюми навлизат вълнените тъкани в тъмни или приглушени цветове: синьо, кафяво, черно, като само панталоните и жилетките са в ярки и светли тонове. Мъжки костюм от синьо сако и светли панталони е представен на фигура 10.3.

Видеоресурси за Класицизъм и Ампир:

http://youtu.be/mOozXrDHwwY

http://youtu.be/-CmJcO1xytc

Източници

1. Минчева Надка. Облеклото по време на Френската буржоазна революция.

http://193.192.57.240/po/courses/problemni/2009/hoot-Nadka%20Mincheva/xoot_eu/razd8.htm

2. Empire Costume. The Metropolitan Museum. http://www.metmuseum.org

3. Jirousek Charlotte. Art, Design and Visual Thinking. 1995. http://char.txa.cornell.edu/

4. The Kyoto Costume Institute. Fashion from the 18th to 20h Century. Cologne, Germany, Taschen, 2004

5. The Kyoto Costume Institute. https://www.kci.or.jp/

6. Thomas Pauline. Fashion Era. https://fashion-era.com/fashion-history/regency/regency-fashion