Института

Покрай Зоната бяха създадени куп ялови институции, дето уж да се занимават с изучаването й. Обаче измежду тях само една вършеше някаква работа – Научно-изследователският институт за чуждоземни аномални въздействия и опасности (НИИЧАВО). Накратко Института.

В началото там се въдеха само престарели академици с вид на алкохолици – каквито си и бяха. После напъплиха и разни младоци с очила, изпъкнала адамова ябълка и несломим оптимизъм… Интересно беше да ги наблюдаваш как в опитите си да разберат Зоната и те полека-лека се алкохолизират и деградират до пълно отчаяние.

Обаче са полезни. Вярно, на Зоната обяснение не намериха, обаче ей на, изобретиха необинта. Регенеративна материя, самозатягаща се, моментално спира кръвотечението и дезинфекцира раната. Срещу аномалиите в Зоната не помага кой знае колко, обаче за рана от куршум е безценен! Що животи е спасило туй нещо, само сталкерите си знаят. И те като цяло гледат да поддържат добри отношения с учените от Института – едно, че плешивковците откриват разни приложения на чудесиите от Зоната, и друго, че плащат. Понякога дават по някой лев за експедиции в Зоната, друг път и артефакт можеш да им шитнеш на черно. Като си с експедиция, куките не те закачат, надницата върви, пък и току-виж си гепиш някоя дрънкулка за себе си. Не, друго си е с учените. И мадами има, драго да ти стане, дето се вика, в Пачата на вещицата да влезеш зарад тях!

„Малко се пие в тая държава.

Всяка вечер се събуждам с тая мисъл и си наливам едно за гладка работа. Тя работата, разбира се, никога не е гладка, Вие знаете. У нас всичко е някак… наопаки. Нито охраната ни е само охрана, нито оборудването е читаво, нито… Хайде, за колегите ще спестим критиките. Обаче разбирате ли, че тъй като Тристранният комитет не може да си изпълни функцията да прокара едно работещо сътрудничество между Директората на ООН, Корпорацията за контрол на Зоната и българската държава, в крайна сметка ние страдаме. И оставете ни нас, но страда работата! Вие давате ли си сметка, че от месеци наред не са ни изпращали припаси и оборудване? Текат преговори и се вихрят скандали, които Вашият вестник охотно отразява на цяла страница – обаче тук, наместо да се занимаваме с нашата си научна дейност, ние трябва да произвеждаме муниции и медикаменти за собствената си охрана! Напишете това, да, нека хората видят. Не може така, другарю журналист. Не може!

Иначе да, намира се и какво да се похвалим по тоя повод. Колкото и да ни е отклонение от научната работа, намерихме твърде интересни медикаментозни приложения на аномалните фрагменти, които се намират в Зоната. Тази така наречена ретроадаптивна квазиматерия показва действително невероятни свойства! Засега намираме по-скоро тяхното практическа апликация, обаче работим и по теоретичната основа на наблюдаваните процеси.

А теоретичната работа се отплаща, защото ето, че овладяхме възможността за тераформиране на Зоната! Вие знаете, това беше широко отразено в пресата. Обаче е спорно в научната общност доколко е етично да приложим това познание. Според мен, собствено, е най-добре да запазим Зоната като един особен резерват, от който можем да получим уникални познания. Виждате как дори сега успяваме да създадем чудодейни лекарства, които ще спасят живота на милиони!

Наздраве за светлото бъдеще, другарю! Те са рядкост, разбирате, радостните наздравици. Във всеки случай, малко се пие в тая държава.“

– Из интервю с д-р Коон Лао, водещ специалист по ксенотехнологии