● Джовани Бокачо, Декамерон, прев. Никола Иванов, Драгомир Петров, София: Народна култура, 1970.
● Giovanni Boccaccio, Decameron, edizione di riferimento: a cura di Vittore Branca, Utet, Torino 1956.
● Джовани Бокачо, Елегията на мадона Фиамета, София: Народна култура, 1980; София: Захари Стоянов, 2001.
● Чезаре Марки, Бокачо, прев. Божан Христови Пенчо Симов, София, Наука и изкуство, 1986.
● Огнян Ковачев, "Лъжец или светец: повествователна ирония в Декамерон", Парачовешкото: грация и гравитация, София: УИ "Св. Климент Охридски", 2017, 765-786.
● Ангел Ангелов, „Земният рай и чумната пандемия в „Декамерон“ на Джовани Бокачо“, Литературна мисъл, бр. 1 (2020), 3–30.
● Ангел Ангелов, „Декамерон“ на Джовани Бокачо: пандемията „черна смърт“ и копнежът по земния рай", Литературен вестник, бр.18/2020, 11-12.
[в основата на статията е лекция от 26. ІІІ. 2020]
● Цветан Тодоров, "Граматика на разказа", Поетика на прозата, прев. Албена Стамболова, София: ЛИК, 2004, 52-64.
● Исак Паси, "Енциклопедия на ренесансовата личност", предговор към: Джовани Бокачо. Декамерон, София: Захарий Стоянов, 2000.