Лабрадорът

Лабрадор-любимецът на хората!

ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР – ОТКЪДЕ ИДВА ТОЙ?

За да дадем отговор на този въпрос, трябва да се запознаем с историята на земята Нюфаундленд. Тъй нареченият Нов свят бил известен на китоловци и рибари от XV век. Всяка година флотилии идващи от Англия, Норвегия и други европейски страни били изпращани да ловуват в тези води. Португалски рибарски кораби, доплавали до Нюфаундленд, водели кучета помощници със себе си. Те били известни под името Cao de Castro Laboriero (пастирско куче) и Cao de Agua (водно куче). Там те били кръстосани с Нюфаундлендското куче Св. Джон и били наречени “малкият Нюфаундленд”, “кучетата на Св. Джон” или Лабрадор, което на португалски език означава работник.

Получените от кръстоската кучета били особено ценени заради техните апортьорски качества, тяхната козина, която била извънредно устойчива на вода и не задържала лед, както и техните опашки с форма на сабя, които направлявали набитите им тела в морските вълни по бреговете на Нюфаундленд. Точно от рибари същите кучета били пренесени в Англия (графство Дорсет). Знатни Английски семейства се заели с отглеждането на тези кучета и използването им в лова като апортьори. Лабрадорите така добре се справяли със задълженията си, че не след дълго се наложили като типични кучета за спорт и лов. Така през 1903 година породата официално е призната. Неин регистратор е Англия. FCI №122.

Лабрадор е една от най-популярните в целия свят породи, заема едно от първите места в рейтинга по популярност във Великобритания, САЩ и почти всички страни от западна Европа. Кралицата на Великобритания Елизабет втора и принцовете Чарлз и Андрю, Кралицата на Белгия и Принцесата на Монако, Жак Ширак, Тед Търнър, Венеса Паради и Арнолд Шварценегер – това е само малка част от списъка на щастливите собственици на лабрадори. В нашата страна тази порода става все по-известна и любима , и това не е случайно – хората постепенно разбират, че не винаги е добре кучето да хапе или лае, сиреч да охранява. Още повече, че сред големите кучета лабрадорът е оптималният избор за всеки градски жител. Той има стабилна психика и добро здраве, не застрашава никого при общуване, неговия приятен и доброжелателен характер допада на всеки член от семейството. Тази порода е универсален компаньон, чувства се добре в жилището, с радост ще те придружи и на разходка в парка, както и на лов, ако това е хобито ти. Лабрадорите с удоволствие донасят простреляната птица, както от сушата, така и от вода. Лабрадорите обожават да плуват и донасят. Лабрадорът е любимецът в семейството – плюшена играчка, бавачка за децата, куче подходящо за спорт – истински спортсмен – старателен и трудолюбив.

Лабрадорът не изисква от стопанина си дълги часове прекарани в обучение, защото това е една от най-интелигентните породи – разбира бързо какво се иска от него и го изпълнява старателно. Лабрадорът е добра компания и за по-възрастен човек. Това е куче, което не изисква големи натоварвания, достатъчна е едночасова разходка в парка два пъти на ден. Ако взимате такова куче, не разчитайте на неговите охранителни способности, с годините в селекцията на тази порода са положени големи усилия да се съхрани дружелюбният нрав, лабрадорът е готов да угоди на всеки един човек.

За пръв път за лабрадора се споменава през 1539 година. В отчета на кораба “Мериголд” в района на пролива Кабота, екипажът описва “ туземци с техните кучета, черно оцветени, на размер по-плътни от Борзой, които ги следвали по петите.” Това черно Нюфаундлендско куче се явява главният родоначалник на съвременните лабрадори, нюфаундленди и някой други породи. Фарли Моует, канадски писател и биолог, в своята книга “Морски трагедии” пише, че до 1950 година кучета имащи отчетливите признаци на родоначалниците на лабрадорите, все още са се срещали по някой крайбрежия на о-в Нюфаундленд, където били наричани просто “водолази”.

Блейн в “Енциклопедия на древните видове спорт” от 1840 г. е отбелязал множество черти, които и днес ни привличат към тази порода – добро обоняние и послушание: “Спортсмените предпочитат Сейнт-джонската порода по много причини, защото това са неголеми, лесно управляеми и разбрани кучета – те имат превъзходно обоняние. Джентълмените ги намират толкова предани, толкова умни и така бързо изпълняващи команди, че започнали да ги използват за най-различни видове спорт и с удоволствие да ги отглеждат в домовете си.”

В периода 1865 до 1870 г. важен източник на информация за селския живот било списанието ” The Field “, в което може да се намери голям обем от писания за кучетата от Нюфаундленд. “ В окръга Сейнт-Джон се срещат голямо количество средно големи, гладко космести черни кучета с височина в холката 45-60 см, наричат ги лабрадори. Много от тях са превъзходни ретривъри, но това не са Нюфаундлендите, те само са се родили на същия остров.” Велш – редакторът на това списание, в своята знаменита книга ” Stonehenge on the Dog ” 1879 отделя цяла глава на Сейнт-Джон или лабрадора.

Но точният произход на лабрадора и до този момент не е напълно изяснен. Известно е, че първите представители на тази порода са попаднали в Англия от източното крайбрежие на Канада – острова Нюфаундленд, и затова от начало са били наричани Нюфаунлендски Сейнт Джон (по името на острова и неговия главен град).

Интересни изследвания по историята на тази порода прави д-р Майкъл Уудс, собственик и развъдчик на развъдник от Канада (Развъдник Waterdog). Той опровергава господстващата концепция за това, че кучетата от Нюфаундленд, пренесени на Английския бряг от рибарски кораби в порт Пул, били облагородени с примеси на кръв от пойнтери и черни гончета, за да се получат в тях добри способности за апорт и добър нюх. Той смята, че породата не само се е появила на о-в Нюфаундленд, но и се е развивала там до момента преди да започнат да изнасят тези кучета в Англия. Англичаните само открили породата, пренесли я в Англия, съхранили я и я облагородили. В тази връзка типът на кучетата, донесени от Нюфаундленд, практически не се отличава много от съвременния. В неотдавнашните разкопки, проведени от археолози в селото Порт У Шау на остров Нюфаундленд, били намерени скелети на кучета, възрастта на които датира от 1937 г. преди новата ера.

Д-р Удс предполага, че във формирането на породата на Нюфаундленд са взели участие и кучетата на викингите, пребивавали там 1000 г. преди новата ера, и кучетата на Баските, които се намирали на полуостров Лабрадор от 1500 до 1700 г. Основното, което поразявало европейците, които за пръв път виждали “нюфаундленди”, било тяхното желание да работят във вода и на суша при всякакво време, както и огромната им любов към водата.

На полуостров “Лабрадор” различавали два вида кучета: “Големия Нюфаундленд” – куче с дълга, гъста козина, масивно, добре сложено, често използвано от местните жители за превозване на дърва към дома. “Малък Нюфаундленд” – друг тип куче, по-леко, с къса, гъста, не мокреща се козина, среден размер, необичайно ловко и активно, с превъзходно обоняние и обожаващо водата.

В началото на XIX век в кръга на Английската аристокрация, символ на благополучие и временна мода били дългокосместите кучета, благодарение на което от полуострова се транспортирали предимно по-големите и дългокосмести екземпляри, в последствие запазили името Нюфаундленди, в същото време другите кучета – правилен тип, черни, активни, с козина подобна на видровата – оставали все по-малко. Докато веднъж полковник Питър Хоукър, морски капитан и собственик на риболовни кораби, не донесъл след един от своите походи до Нюфаундленд, двойка черни кучета. Така полковник Хоукър в “Инструкции към младия спортсмен” от 1814 г. споменава кучетата от острова и слага ясна граница между големите Нюфаундленди и по-дребните породи от острова – Сейнт Джон. “… тези кучета стават за всякакъв вид лов, те най често са черни на цвят. Имат по-дълга глава и нос, дълбоки гърди, здраво стоят на краката си, имат гладка и къса козина и не завиват опашка.” Той за пръв път употребил името на породата Лабрадор в своите “Инструкции за млади спортисти и всичко за лова и ловните оръжия” от 1814 г., където той описва кучето Сейнт-Джон:

“…много добре се използва за лов; по-често черно, отколкото друг цвят, малко по-голямо от пойнтера; с дълга глава, дълбоки гърди, здрави крака, къса гладка козина, не носи опашката си високо и обичайно е бързо при бягане, плуване и лов…”

Тук да уточним географските понятия.

Нюфаундленд и Лабрадор (на англ. Newfoundland and Labrador, на френски: Terre-Neuve-et-Labrador в превод “Новооткрита земя и Лабрадор”) е една от десетте провинции на Канада. Името Лабрадор идва от фамилното име на португалски изследовател. Географски Нюфаундленд и Лабрадор се състои от остров Нюфаундленд и региона Лабрадор на Атлантическия океан. Нюфаундленд и Лабрадор е с обща площ от 405 212 км и население от 509 677 жители. (2001)

Нюфаундленд е островът оцветен в червено, Лабрадор е полуостровът оцветен в червено

Ето го острова гледан по-отблизо

В случая става дума за полуостров Лабрадор, а не за името на породата, което произлиза от португалската дума, означаваща работник.

Иберийската връзка

Мери Розалин Уилямс в своята знаменита книга “Двойното предназначение на Лабрадора”1969г публикува снимка на Cane di Castro Laboreiro, порода намерена в Северна Португалия. Тя предполага, че това лаброподобно куче може да се окаже основа, от която е започнало развитието на породата на Нюфаундленд. Португалците били велика нация от мореплаватели. Няма съмнение в това, че те взели със себе си кучета в Новия свят. Същата тази снимка била използвана много по-рано в книгата на Хаб Бард “ Работните кучета по света” 1947г Той описал тази порода, като португалско пастирско куче, дал съвсем детайлно описание “ Глава широка, с ясно изразен преход от челото към муцуната, очи среден размер, поставени по-скоро косо, имат формата на мида и са тъмни на цвят, , уши поставени широко, с широка основа, триъгълни и висят не както при хаундите, муцуната е с голяма дълбочина със здрави и силни редици зъби. Тялото е с обичайна форма, по скоро леко разтегнато, отколкото квадратно, покрито със здрави мускули, с дълбоки гърди и прибрана поясница, лапите са със среден по размер кости, прави, мускулести с кръгли компактни стъпала, опашката е със средна дължина, поставена ниско и се държи хоризонтално, когато кучето се движи. Козината е къса и много гъста, гладка на муцуната, ушите и предните крака. Цвят – всички оттенъци на сивото и различна петнистост. Височина 60 см за мъжките, 55 за женските. Тегло относително голямо – средно 35 кг за мъжките и 25 кг за женските.”

Неотдавна семейство Г. А. О. Дженкинс, собственици на развъдника за лабрадори “Beadles”, почивали в Алгавре, Южна Португалия. Там пред една бакалия видели стар черен лабрадор, кротко спящ на слънце. Те предположили, че това е куче оставено там от Английско семейство и се обърнали към собственика на магазина с въпроси относно кучето. Но той им казал, че това е неговото куче, което принадлежи към изконно Португалска порода и такива кучета има много в окръга. Заинтригувани от това откритие целия остатък от отпуската на семейството бил посветен на издирване на такива кучета, които се оказали в изобилие , черни, жълти и петнисти. Въпреки, че Дженкис открили редица различия , всички тези кучета ужасно много приличали на лабрадори. Във всяка достъпна литература има препратки към иберийските корени на лабрадорите.

Cane di Castro Laboreiro

Английските аристократи започнали да купуват тези кучета, при това полагали много усилия, да съхранят породата чиста, въпреки че някой добавяли кръв от други ретривъри или сетери. В родословията на повечето лабрадори няма кръв от други породи. Лабрадорът се установил, а и останал до ден днешен най-популярното куче за апорт на дивеч. За висшата аристокрация си остава чест да имат такова куче (самата кралица на Англия е собственик на един от известните работещи развъдници). При това в породата се култивират и работните качества необходими за ретривърите: издръжливост, сила, любов към водата, а за по-меко подаване на дивеча често предпочитали кучета с непълна зъбна формула.

Както е известно, лабрадорите са в три цвята: Черен, Жълт и Шоколадов. От начало се признавали само черните екземпляри. Първите две жълти кученца лабрадори, за пръв в историята на породата били получени от двама черни родители и в рода на които имало само черни предци от Майор Редклиф в 1899 г. Мъжкият получил името Hyde Ben и станал първият регистриран жълт лабрадор в Англия. Това куче станало основа за тези развъдници, които се заинтересували от този цвят. Шоколадовия цвят от време на време се появявал в поколенията, но бил признат от стандарта много по-късно.

Всички съвременни лабрадори произлезли от развъдниците на Английски знатни особи от началото на века. Интересен факт е, че в 1933 г. от Нюфаундлен била донесена двойка кучета за обновление на кръвта, техния тип на практика не се отличавал от развъдените кучета в Англия! Това още един път доказва с какво внимание английските развъдници съхраняват чистотата на популацията.

От средата на 60те години в породата започнали явно да се отделят работни (ловни) и шоу линии, въпреки че разликата между тях понякога е толкова значителна, че даже е трудно да си представим, че това е една и съща порода. Работните линии никога не се смесват с шоу линиите , целия живот на тези кучета минава на полеви изпитания и шампионати , сред тях има Полеви Шампиони (Field Trail Champion – F.T.Ch), които не трябва да се бъркат с Шоу-шампионите. Работните кучета, като правило са с по-леки кости, по слаби и сухи. Шоу лабрадорите имат съвсем друга външност – достатъчно здраво куче , с масивни кости и обемна гръдна клетка, мощна глава и широка запълнена муцуна. Но без да гледаме на различията във външния вид от лабрадора се иска винаги само едно: прекрасен контакт с човека и това може да се прояви само със специална експертиза – било то на полеви изпитания или екстериорна изложба.

През 70 години на Шоу-ринга се появили няколко различни типа: по-къси и тежки, с широки черепи и тежки къси муцуни. В настояще време в породата се наблюдава тенденция към тип кучета с ъс здраво телосложение , здрави, но и елегантни, голямо внимание се отделя на правилното заъгляване на крайниците, по-леки и ефектни движения. Водещите развъдчици се борят за по-добри работни качества при лабрадорите, мечтата е да се възроди отново титлата Двоен Шампион (Шоу и полеви), която е съществувала в довоенното време.

Присъстват и такива неголеми вътрепородни различия между кучетата от черните и жълти линии. Като правило черните кучета са с по-разтегната форма, отколкото жълтите и с някой разлики в строежа на главата. Стандарта признава три цвята в породата: Черен, Жълт и Шоколадов. В последните години в световен мащаб се наблюдава тенденция към увеличаване поголовието на шоколадови линии, които изглеждат много ефектно. В Европа избягват смесването на жълти и шоколадови линии, тъй като това води до изсветляване на шоколадовия цвят и появяването на светли очи и жълти кучета с липса на пигментация. В САЩ не се придържат към подобни принципи и много често се срещат връзки между жълти и шоколадови лабрадори.

Основното поголовие от лабрадори е съсредоточено в развъдници във Великобритания, Сащ, Франция,Белгия, Холандия и Скандинавските страни. “Законодателите на модата”, както е известно, все още остават Англичаните – при тях са най-известните развъдници и най-голямото поголовие от лабрадори (произвеждат се над 30 000 кученца годишно), въпреки неголемите размери на страната. Всеки по-сериозен развъдник зад граница винаги се старае в своето развитие да се равнява на Английските и да работи предимно на базата на Английски кръвни линии. Разбира се след време във всеки развъдник се получава собствен тип куче, при всички съществуват собствени принципи на развъждане при подбора на двойките и интуиция и развъдника в крайна сметка или получава всемирно признание или постепенно угасва.

В настоящето световно признание и известност са получили Английски развъдници като Bradking, Blondella, Cambremer, Poolstead, Rocheby, Lejie, Sandylands, Kupros и много други.

Селекция и развитие

Можем определено да кажем, че черните водни кучета са пристигнали от Нюфаундленд. От къде са се взели техните предци може да е несигурно, но на един епизод от ранната история на породата можем напълно да се доверим. Това е разказ за това как едно семейство се заело с породата и я намерило напълно подходяща за своите цели. В статия в списание” The Field ” от февруари 1990г граф Мелмсбъри пише за своя прадядо, втория граф Мелмсбъри, който в 1823 или 1824 г купил кучета, които тогава се наричали малкия Нюфаундленд. По това време Мелмсбъри се намирал в Херн в Дорсет, имението му било разположено в дълбока долина, която често била заливана от река, там имало и много много дивеч.

Имението Malmesbury

Преминавайки недалеч от Пул, Мелмсбъри втори видял кучета с кораби от риболовна флотилия от Нюфаундленд. Те така бързо и естествено намирали донасяли риба , че графа на мига решил, че тези кучета са идеални за претърсване и подаване на дивеч и че с тях може да се ловува прекрасно в неговия дом. Това имало решаващо значение.

В статия за ” The Field ” от декември 1989г. Уилсън Стефенс отбелязва, че в повечето големи имения малко се използвали превъзходните породи ретривъри. Това било факт до момента в който не се появило оръжие за лов с пълнител. До този момент лова бил лежерно занимание, използвали се двуцевни пушки. Пойнтерите, сетерите и другите ловни кучета се пускали за една или максимум две убити птици за изстрел, през останалото време почивали. В това време не било толкова нужно бързо и ефективно събиращо дивеч куче.

Повсеместно в Британия и в други дворянски семейства оценили породата, купувайки кучета от северните пристанищни градове, като Гринок, който търгувал с Нюфаундленд. В книгата на Спрака “Лабрадор Ретривър” е цитирана забележката на Лорд Джордж Скот за това, Че херцог Бекклей и граф Хоум имали лабрадори, но през втората половина на XIX век породата почти отмряла, запазили се само в някой местности на Южното крайбрежие на Англия. После Лорд Скот описва така възраждането на породата – “Лорд Далкейд, шестия херцог Бакклей и дванадесетия граф Хоум изкарали няколко зимни сезона в Борнмут в началото на 1880 те години на лов (там имало първокласен дивеч – диви патици) Те били така смаяни от работата на кучетата на граф Мелмсбъри, особено във вода. Лорд Мелмсбъри подари по няколко кучета и на двамата лордове.”