ДИРЕКТНА КРЕМАЦИЯ В УСЛОВИЯТА НА COVID-19 - 1500 лв. / 767 €
Когато смъртта е настъпила в дома, първото нещо, което трябва да направите, е да се свържете с нас, за да се уверите, че не сте сами. Следва обаждане до личния лекар на починалия. Той би трябвало да дойде и да издаде "съобщение за смърт". Ако желаете кремация, го предупредите, за да издаде и "разрешение за кремация". В случай, че не можете да се свържете с личния лекар или той откаже посещение, което е почти правило в извънработно време, то лекарят ще Ви посъветва да повикате частната бърза помощ, с която има договор. Личният лекар констатира смъртта и издава документ безплатно, при частната бърза помощ това е платена услуга. Ако сте объркани и не Ви се занимава, ние ще се погрижим за медицинското лице, както и за всичко останало. Единственото необходимо нещо е документът за самоличност на починалия.
Когато смъртта е настъпила в болнично заведение, съобщението за смърт се издава от лекуващия лекар. Документът обикновено се получават от близките, а не от траурния агент, тъй като често има и допълнителни формалности, например – декларация за отказ от аутопсия.
Наредба № 2 от 21.04.2011 год. на Министерство на здравеопазване урежда тези въпроси. А именно:
Чл. 19. (1) Погребването на покойници се извършва най-рано 24 часа след установяване на смъртта по реда на Наредба № 14 от 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт (ДВ, бр. 39 от 2004 г.) и получаване на препис-извлечение от акта за смърт.
Чл. 25. (1) Изравянето на трупове или останките им за последващо използване на същото гробно място се разрешава най-малко след 8 години от последното погребване и се извършва през деня.
На територията на град Пловдив съществуват следните гробища:
Траурен парк “Централен” – бул."Княгиня Мария Луиза" №73
Траурен парк "Север" – ул."Рогошко шосе"
Траурен парк "Драганови гробища" – ул."Братя Бъкстон" № 122
Траурен парк "Прослав" – кв. Прослав
Траурен парк "Коматево" – кв. Коматево
Траурен парк "Арменски гробища" – бул."Княгиня Мария Луиза" №77
Траурен парк "Католически гробища" – бул."Княгиня Мария Луиза" №75
Траурен парк "Еврейски гробища" към Траурен парк "Централен" – бул."Княгиня Мария Луиза" №73
Траурен парк "Мюсюлмански гробища" към Траурен парк “Север” – ул."Рогошко шосе"
Често чуваме този въпрос, но няма как да отговорим еднозначно с конкретна сума. Така както всеки човек е уникален, така и всяко погребение е специфично. То е сбор от много (задължителни и избираеми) компоненти – медицински, общински, административни, транспортни, църковни и фирмени услуги, и от неизвестен (поне, докато не Ви изслушаме) брой траурни стоки. Цената може да се колебае в изключително широки граници (например: има ковчег от 150.00 лв., но и от 1500.00 лв.). Все пак, за да се ориентирате какво ще получите срещу фиксирана цена сме изработили т.нар. пакетни цени.
Когато роднините на починалия са материално затруднени обикновено се търси най-ниската цена за погребение. В момента тя е някъде около 900 – 1000 лв. и не включва никакви други стоки и услуги, освен най-необходимите предвидени в закона. На територията на град Пловдив единствено ОП "Траурна дейност" има право да извършва услугите изкопаване и зариване на гробно място. Което означава, че всички траурни агенции са задължени да ползват общински услуги при погребение и няма как да предложат по-ниска цена от общинската, просто трябва да се съобразяват с нея. Освен това ОП "Траурна дейност" е бюджетно предприятие, а траурните агенции са частни и тяхното преимущество е преди всичко в качеството на услугата, а не в нейната цената. Горчивата истина е, че едно достойно изпращане на скъп човек е всичко друго, но не и евтино и е по-добре да не спекулира с подобно нещо. Знаейки това ние се опитваме да предложим не ниска, а справедлива цена.
Различните култури и религии имат коренно противоположни разбирания за трупоизгарянето. Докато при едни, то е категорично забранено, при други е задължително (и се нарича – "огнено погребение" – тялото се изгаря, за да може душата по-лесно да се освободи от оковите на материята и да се издигне в друга сфера на съществуване); някъде пък е въпрос на свободен избор.
По нашите земи и в културите на които сме наследници нещата не стоят еднозначно. При траките има биритуални погребални практики – изгаряне или заравяне на трупа на мъртвия; при славяните преобладава трупоизгарянето; при прабългарите също има два различни обичая – трупоизгаряне и трупополагане; по традиция църква не гледа с добро око на кремирането, въпреки, че не един християнски светец е просиял след мъчения и изгаряне на тялото му. В заключение може да се каже, че в съвременната българска действителност кремацията е въпрос на лично решение.
Възможни са и двата варианта – погребение или кремиране. За разлика от католическата църква, ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА няма официално становище за кремирането на покойници и това внася объркване и несигурност сред вярващите. Те погрешно смятат, че ако изберат кремация за себе си или свой близък, то ще рече, че не може да се направи опело в църква. Всъщност, доста често се прави църковен или граждански обред за сбогуване с покойник преди кремация и това по никакъв начин не противоречи на общоприетите обществени норми и законови разпоредби. Друг възможен вариант е да се избере директна кремация, която да е последвана от ритуал на по-късна етап – например при урнополагане, на четиридесетия ден от смъртта и други. Каквото и да е вашето желание, напълно ще се съобразим с него и ще го осъществим под формата, в която го заявите. Макар самата кремация да е с продължителност около час, технологичният срок за връщане на урна с праха на покойник е 7-14 дни, така че ще имате достатъчно време, за да премислите и избистрите следващите си действия.
Все пак обърнете внимание и на факта, че в момента кремацията, заедно с урнополагане, е значително по-скъпа от погребение. Също така е по-сложна като документация и логистика. Разбира се, това е изцяло наша грижа.
Църквата е отредила да се извършва молитвен помен за новопредставени на 3-тия, 9-тия и 40-тия ден и при навършване на една година от смъртта. До едната година от смъртта може да се почита паметта на покойния на рождения му ден, на именния ден, както и всеки съботен ден. След 40-тия ден, ако нямате възможност да направите помена на точната дата, е желателно той да е в съботата преди нея.
След изтичане на една година от смъртта се вярва, че починалият е заел окончателно мястото си на оня свят – там той е сред своите роднини, близки и сред всички предци на своя род. В негова памет вече не се палят свещи отделно, а го почитат на задушниците, които се правят за всички починали близки от рода заедно.
Всяка събота и по време на дните, определени за задушница в църквата се прави богослужение с молитви за починалите. В църковния календар задушниците са три на брой и са винаги в събота – ден, определен от църквата за ден на покойните. Задушниците са:
* Събота срещу Неделя Месопустна (начало на Великия пост – Месни заговезни);
* Събота срещу Петдесетница (наричана също – Черешова задушница);
* Събота преди Архангеловден (наричана още – Архангелова задушница или мъжка задушница, тъй като в миналото на този ден са споменавани всички загинали във войните).
В определени периоди църквата е отредила помени-панихиди да не се правят. Помени не се правят:
* През първата седмица на Великия пост;
* От Лазаров ден до Томина неделя (Неделя след Пасха);
* От навечерието на Рождество Христово – Игнажден до Ивановден (21 декември - 7 януари).