Успешно финализиране на проекта „Да подадем ръка, не агресия“

Проектът „Да подадем ръка, не агресия“ беше успешно реализиран и приключен в рамките на планирания период.

В хода на изпълнението бяха проведени предвидените присъствени събития и срещи с деца и специалисти, насочени към превенция на насилието и развитието на емоционална интелигентност.

Разработената терапевтична настолна игра беше внедрена в реална училищна среда и използвана в работата с деца от различни възрастови групи, с подкрепата на психолози, педагогически съветници и учители. Играта послужи като практичен инструмент за работа по теми, свързани с агресията, ролите в конфликтни ситуации, емпатията и ненасилственото разрешаване на проблеми.

По време на прилагането ѝ беше осъществено проследяване на процеса и събиране на обратна връзка от участниците и специалистите. Отзивите потвърждават, че методът е добре приет, лесен за използване и ефективен като средство за ангажиране на децата и стимулиране на открит диалог по трудни теми.

Визията зад проекта 

В основата на „Да подадем ръка, не агресия“ стои убеждението, че насилието между деца рядко започва внезапно и открито. То се заражда тихо - с подигравка, с изключване, с подценяване, с мълчание. С моменти, в които някой вижда, но не се намесва, или усеща, че не е безопасно да говори. Визията на проекта е българското училище да бъде място, в което децата не остават сами със страха, срама или объркването си. Място, в което темите за тормоза и агресията не се отричат, не се свеждат само до наказания и формални мерки, а се разглеждат като част от реалния детски живот - такъв, какъвто е.

Целта ни беше да създадем не просто образователен продукт, а работещ инструмент, който да помага на децата да разбират по-добре себе си и другите, да разпознават граници, роли и отговорности и да намират ненасилствени начини за справяне с трудни ситуации.

Тормозът в българските училища – реалност, за която често мълчим 

В българската културна среда тормозът между деца често се омаловажава. Свикнали сме да чуваме реплики като „Деца са - ще им мине“, „И ние сме били тормозени“, „Да се научи да се защитава“. Зад тези думи обаче често стои безсилие, а понякога и отказ да видим проблема в дълбочина.

Реалността е, че в училищата има деца, които всяка сутрин тръгват с напрежение и страх. Деца, които се притесняват от междучасието повече, отколкото от изпитването. Деца, които мълчат, защото не вярват, че някой ще ги чуе или защото са научени, че „оплакването“ е слабост.

Тормозът невинаги е физически. Много по-често той е под формата на:

• системно изключване от групата;

• подигравки за външен вид, говор или семейна среда;

• „шеги“, които винаги са за сметка на едно и също дете;

• онлайн агресия, коментари и споделяне без съгласие.

Когато тези преживявания не бъдат разпознати и адресирани навреме, те оставят дълбоки следи - тревожност, ниска самооценка, гняв, отдръпване, а понякога и пълна загуба на доверие към възрастните.

Подходът на проекта 

„Да подадем ръка, не агресия“ залага на различен подход. Вместо назидателни лекции и готови морални оценки, проектът използва силата на играта и преживяването. В защитена и структурирана среда децата влизат в различни роли - жертва, агресор, наблюдател и защитник - и започват да виждат ситуацията отвътре.

Този процес често води до силни моменти на осъзнаване. Деца, които за първи път намират думи за това как се чувстват. Ученици, които разбират, че мълчанието също е избор и носи последствия. Поведение, което на повърхността изглежда „лошо“, а в дълбочина крие несигурност, страх или нужда от внимание. Играта дава език на емоциите - нещо, което на много деца липсва. Тя отваря пространство за разговор, в което няма „лоши деца“, а има преживявания, избори и възможност за промяна.

Посланието, което искаме да остане

Противодействието на насилието не е еднократна кампания и не се случва с едно събитие. То е процес, който изисква постоянство, ангажираност и готовност да се гледа честно на трудните теми. „Да подадем ръка, не агресия“ носи ясно послание: силата не е в доминацията, а в отговорността. Да подадеш ръка означава да застанеш до детето, което няма глас. Да не оправдаваш агресията с „характер“. Да показваш с действия, че насилието не е нормално и не е неизбежно.

Проектът постигна заложените си цели и постави основа за устойчиво използване на играта като ресурс в образователна и терапевтична среда. Най-важното обаче е, че отвори разговори – истински, понякога трудни, но нужни. Разговори, които могат да променят начина, по който децата преживяват училището и самите себе си.

🔹 Следете нашите официални канали за повече информация: 

📢 Фейсбук: https://www.facebook.com/insait.ipm

Проектът „Да подадем ръка, не агресия“ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), като част от инициативата INSPIRE за подобряване на националната подкрепа за превенция и интервенция срещу насилието над деца.

С благодарност към всички, които подкрепиха каузата ни! 

Прочети повече за проект "Да подадем ръка, не агресия" ТУК.