Съвети за родителите на първокласници

Първият учебен ден наближава. Наесен вашето пораснало дете тръгва на училище. Тръгването на училище е голямо изпитание за вашето дете. Всеки родител трябва да създаде подходяща атмосфера и обстановка за бъдещото успешно обучение на детето си. Първият „първи учебен ден“ е най-важният ден за следващите 12 години. Отношението на детето Ви към ученето като цяло, към усвояването на нови знания, зависи от тези първи впечатления, от това как ще протече първата година. В нея главна роля играе учителят, който ще преведе детето Ви през лабиринта на ченгелчетата и чертичките и ще го превърни в грамотен човек. Затова е много важно комуникацията между родителите и учителите да тече гладко и приятелски, а не да се превръща във война, в която жертви стават децата.

1. В първия учебен ден бъдете позитивни. Гушнете го, пожелайте му приятен ден и го оставете в ръцете на учителя.

2. Децата отиват в училище на различно ниво. Някои могат да четат гладко, други дори не сричат. Не се притеснявайте, тези умения ще се усвоят в течение на учебната година. Вие можете да помогнете с упражнения вкъщи.

3. Не подминавайте съобщенията от учителите, които детето ви носи. Те са важни.

4. Ако детето ви има проблеми със свое другарче, първо се обърнете към учителя, вместо към родителите на детето. Той познава и двете деца, вероятно е присъствал и на проблемната ситуация и може да предложи решение, което да върне баланса в отношенията без излишни сътресения.

5. Научете детето си да е отговорно за собствените си задължения.

Не забравяйте – отговорни за детето сте вие. Училището е ваш партньор, съюзник и помощник, но отговорността за образованието на вашето дете е ваша.

Насърчавайте детето.

Най-ценният дар, който можете да дадете на своето дете, е добрата самооценка – вярвайте в детето и му го показвайте.

Посветете време и усилия на изграждането на доверие между вас и учителката на детето – това е най-добрата подкрепа за вашето дете.

Не подкопавайте авторитета на училището пред детето – то има нужда от спокойствие и увереност. Ако не сте съгласни с определени правила, опитайте се да намерите взаимно приемливо решение с учителите на детето.

Помнете, че най-сигурният път към успеха на вашето дете е успехът на всички деца – подкрепяйте усилията на класния ръководител и другите родители да създадат клас, в който всички деца успяват.

Поне половин час на ден посвещавайте на детето, без през това време да се занимавате с домакинство, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Така то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно от него, от радостите и от несполуките му.

Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие.

УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,

Бихме искали да ви напомним, че вълшебни думички като „добър ден“, „здравей“, „моля“, „извинявай“ и „благодаря“ трябва да бъдат научени у дома.

Децата вкъщи трябва да научат да бъдат честни, точни, усърдни, приятелски настроени и уважаващи останалите.

Вкъщи се учат да бъдат чисти, да не говорят с пълна уста и да си изхвърлят боклуците.

Вкъщи се учи да бъдат подредени, да се грижат за личните си вещи и да не пипат тези на другите.

В училище, от друга страна, се учат езици, математика, история, география, физика, науки и физическо възпитание.

Много гениални хора са били самоуки или ниско образовани. Може би са станали изключителни учени, поети, художници, изобретатели, защото не са били обременени от училището или пък родителите не са били достатъчно просветени… Вероятно са имали късмет, но трябва ли да разчитаме единствено и само на него?

В живота са нужни знания и умения, за които не е достатъчно детето да се готви само в училището или само в семейството. Нужно е да бъдем заедно – учители и родители.

Смятаме, че сте съгласни-отговорността за това как се развиват децата ни е споделена. Ето на какво е добре да научим заедно децата си…

Да общуват. За това как детето правилно да разговаря с приятели, как да бъде убедително в думите си, как да разреши конфликт или да потърси помощ, как да защити идеите си или как да признае, че е сгрешило... Тези уроци са много важни, за да бъде щастливо и успешно.

Да бъдат любопитни. Важно е да се запази присъщото за малките деца любопитство. Любопитството е свойство, присъщо на гениите, което прави ума жив и активен. Любопитното дете търси и не пропуска нова информация, генерира идеи и забелязва нови възможности.

Да взимат решения. Обикновено задачите в училище се изпълняват по по зададен образец от учителя. Ако не се справиш, ще последват слаби оценки...У дома често му се налагат готови решения, при пропуски децата се наказват. В резултат – порасналото вече дете пропуска хиляди възможности, тъй като не умее и се страхува да вземе собствени решения. А някои дори и не се замислят, че имат тази възможност...

Да бъдат гъвкави. Гъвкавостта не се изучава, но именно тя помага да се адаптираш към промените, да си смениш професията при нужда, да рискуваш и да започнеш нов бизнес и въобще да бъдеш в ритъм със съвременността. Гъвкавостта прави хората успешни.

Да се справят с трудностите. В ежедневието децата могат да се сблъскват с трудности, но няма специален учебен предмет, който да ги научи как да се справят с тях, малко време обикновено се отделя и в семейството. Какво да прави детето, ако математиката не му върви, как да не се отчайва след неуспех, как да разбере, че грешката всъщност е урок, как да реагира срещу агресията…Предстои ни заедно да му помогнем да осъзнае възможностите си..

ТРИТЕ ЧАСТИ НА ОТГОВОРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Любов, дисциплина, ограничения

Най-голямата потребност на човека е да бъде приет и обичан такъв, какъвто е. Всички родители обичат децата си, но много деца и младежи не се чувстват значими, защото любовта, наставленията и ограниченията, които получават, не са последователни. Да бъдеш отговорен родител, означава да имаш сериозно отношение към възпитанието на децата си.

Трите страни на възпитанието трябва да бъдат в хармония помежду си. Проявата на любов без ограничения и дисциплина води до разглезване на детето и го подтиква към манипулиране на другите. Ограниченията и дисциплината без любов водят до двуличие и не възпитават у детето чувството за отговорност.

Ограниченията помагат на детето да научи правилата на съвместния живот. Отговорният родител поставя пред детето ясни граници и следи за тяхното изпълнение. С нарастването на умението му и на способността му да се контролира, отговорността постепенно се прехвърля върху него.

Любовта е израз на одобрение към детето, но по такъв начин, че то да разбира, че е обичано и прието такова, каквото е. За него е важно да знае, че доставя радост на близките си.

ДАВАЙТЕ СИГУРНОСТ, КАТО ПОСТАВЯТЕ ЯСНИ ГРАНИЦИ

Родителят трябва да предпазва детето си от такива опитности, с които то все още не може да се справи само. Поставяйте ясни и строги правила и настоявайте те да бъдат спазвани. Така доверието му в самото него нараства и територията му на действие се разширява.

1. Прегръдката и физическата близост дават на детето сигурност. Когато го утешавате и успокоявате, то ще се научи да освобождава отрицателните си емоции, без да изпада в прекалена скръб.

2. Безрезервната любов на родителите помага на детето да изследва с доверие обкръжаващата го среда и своите умения. В тази си дейност то постепенно се натъква на неща, които не му е позволено да върши. Ако родителите действат достатъчно последователно и обясняват основанията за поставените от тях ограничения, детето ще се научи да познава „светофара” на живота - какво може да прави, какво не може да прави и какво може да прави само при определени обстоятелства. Така то се научава да мисли самостоятелно.

3. Родителите са заслужили с любовта си своето право да поставят граници. Колкото по-близки са отношенията между детето и родителите, толкова по-лесно ще му е на детето да приеме ограниченията и да ги спазва. То трябва да вярва, че родителите му са на негова страна.

4. Детето проверява всяко ограничение със съпротива. Когато родителите не допускат детски бунт или опитите да бъдат манипулирани, то разбира, че неговата ярост няма да помогне, че е само едно обикновено момче, а не цар без ограничения, който може да защитава своя трон. Без сигурността, която родителите му дават, детето започва да се бои от своята свобода и да изразява страха си чрез агресивност или боязливост. В такива случаи то е в беда.

5. Чрез лошото си поведение неограничаваното дете пита: ”Никого ли не го е грижа за мен, че не си прави труда да ми забрани нещо?”. Важно е детето да бъде поощрявано тогава, когато се държи добре. Така можем да предотвратим лошото поведение, с което то понякога предизвиква вниманието на родителите си.

6. Когато духът на играта се променя, детето се изправя пред отговорността да отговаря за последствията от поведението си. То трябва да разбере, че отговорността му не може да намалее вследствие на дълги обяснения или чрез бягство. Виновният не може да се спаси от последствията, трудностите и огорченията.

7. За някои от правилата може да се преговаря - те са „част от природните закони”. Научаването им е по-лесно, ако нарушението им води до предварително известни последствия. Например несвършените домашни задължения намаляват автоматично седмичната дажба за джобни пари с определена сума.

8. Контролът върху спазването на границите не е нито лесен, нито приятен. Малките деца негодуват, по-големите заплашват или обвиняват. Те проверяват границите на нашето търпение и слабите ни места. Изрази като ”Всички други имат” и „Ти не разбираш” карат родителите да се чувстват зле.

9. Приятно е да бъдеш добър и харесван, но когато родителите се поддадат на натиска на детето, то разбира, че чрез манипулация може да наложи волята си.

10. Старайте се да предвиждате бъдещите ситуации. Изпреварващото насочване подкрепя вярата на младежа в собствените му сили и повлиява поведението по-силно от наказанието.

11. Постоянно трябва да се следи дали поставените граници са актуални. Детето трябва да чувства, че му се гласува доверие и че справянето с проблемите е предизвикателство. Целта е отговорността за границите да се прехвърли от родителите върху детето до настъпване на пълнолетието му.