Какво трябва да знаят децата ни за пожарите?

Ние смятаме, че не бива да разчитаме само на училището да подготви децата за кризисни ситуации. Важно е родителите и семейството да подкрепят тази подготовка, да се обяснява какво може да предизвика пожар, какво не бива да правим сред природата, какво да правим, ако се окажем в близост до пожар и други подобни теми, които ще повишат не само екологичната им култура, но и уменията им за оцеляване, ако изпаднат в опасност, от която за жалост никой не е застрахован. 

1) С огъня не се играе. Това е нещо, което следва да повтаряме на децата само от най-ранна възраст. Много е полезно и интересно да учим децата на умения за оцеляване сред природата и да ходим с тях на излети, но нека това бъде наш добър личен пример – огън не се пали на места, които не са определени за целта и ако изобщо палим лагерни огньове на правилното място и в подходящ сезон, много, много важно е да ги научим как да го угасят до последното въгленче – като се зарови с влажна пръст (не с шума и клонки), като се залее с вода.

2) Пожар може да бъде предизвикан от човешка небрежност по много начини. Ето някои от тях:

- Изхвърлена запалка – газта в нея може да разшири обема си и да се взриви.

- Изхвърлено стъкло, стъклена бутилка – те действат като лупа, когато слънцето ги огрява и могат да подпалят тревата в близост.

- Изхвърлен фас от цигара – една от най-честите причини за пожари е точно тази.

- Искра от стържене на метал в камък (например като използваме косачка)

- Фойерверки или балони. Да, тези толкова красиви балони-фенери са изключително опасни. Идеята им, разбира се, е да излетят нависоко в небето, но не е сигурно накъде ще ги отвее вятърът и дали няма да се заплетат в клони или да попаднат на нечия тераса

- Изхвърлено кенче или дори пластмасова бутилка, в която има вода, също могат да действат като параболично огледало или лупа. Затова (и не само), когато сме сред природата, задължително си събираме всички отпадъци

- Палене на стърнища

- Неправилно съхранение на запалими материали.

- Натрупване на боклуци, окосени треви, клони, шума.

3) Ако видим пожар сред природата или в града, или където и да е, звъним на 112, не си казваме „някой вече сигурно се е обадил“. Обаждаме се, дори ако по някаква причина ние или приятелите ни сме причинили пожара – в случая не е важното, че някой възрастен ще се скара, а да спасим себе си и много други хора и животинки. (Важно е да обсъдим с децата и тази вероятност, защото понякога в страха си да не бъдат наказани, те могат да избягат от място, където са предизвикали пожар, без да дадат сигнал и тогава последиците са лоши)

4) Ако сме в близост до район с пожар - примерно на лагер или училищен излет - следим предупрежденията за евакуация и посоката, в която трябва да се евакуираме и следваме указанията на компетентните хора или на възрастните, които отговарят за нас. Обличаме си дрехи с дълги ръкави и удобни обувки с дебели подметки, подготвяме си шишета с вода и хавлия или кърпа, която да намокрим при нужда, както и документи, телефон, пари и ако се налага, лекарства.

5) Ако живеем или често посещаваме райони в риск от пожар, трябва да уточним със семейството си възможни маршрути за евакуация – задължително повече от един и да се постараем да ги запомним.

6) В ситуация на пожар – пушекът е не по-малко опасен от пламъците – децата трябва да знаят как да се защитят от него (влажна кърпа на устата). Трябва да знаят още и че огънят се движи в посока на вятъра и нагоре, но дори и най-опитният пожарникар не може винаги да предвиди посоката му. Все пак ако вятърът е срещу нас и пожарът е от другата ни страна, бягаме срещу вятъра. Ако вятърът е срещу нас и носи огънят в наша посока, бягаме перпендикулярно. Водата и места, през които огънят вече е преминал, или където няма растителност (примерно на пътя), са по-безопасни откъм пламъци, но вдишването на дим също може да е фатално. Горските пожари могат да достигнат скорост от 23 км в час, а пушекът и паниката съвсем дезориентират човек и най-добре е разбира се, да не се изпада в такава ситуация и да се следят новините преди излети и нощуване в планината. Всичко това е важно да се обсъди с децата и у дома, макар че е много вероятно да са говорили по такива теми и в училище. Природата е прекрасна, но също така и опасна и винаги трябва да се отнасяме с уважение към нея.

7) Ако се наложи да се крием от горски пожар в дома си и нямаме изход за евакуация – затваряме всички прозорци, врати и отдушници, през които може да влезе дим или огън. Вратите трябва да са отключени, за да можем да излезем, ако се наложи, а също и за да влязат пожарникарите. Пълним ваните и кофите с вода, мокрим дрехи и кърпи и се крием в най-вътрешните стаи. Това е само в случай, че няма възможност за евакуация. Ако има такава, следваме инструкциите на пожарникарите.

8) Нещо съвсем прозаично и битово, което много деца не знаят. Горяща мазнина не се гаси с вода. В далечното си детство майката, която пише тази статия, се опита да си пържи картофи и щеше да изгори целия блок, ако не беше съседът да нахлуе у дома и да хвърли едно одеяло на тигана с пламтящо олио.

9) Ако имаме пожарогасител и децата са на подходяща възраст да остават сами у дома, би трябвало да им обясним и как се работи с него. (Според сайтовете за първа помощ деца над 10 години могат да бъдат научени да си служат с пожарогасител при нужда).

10) Какво правим при пожар в сградата ни? Тази тема следва да е отделна, защото е твърде мащабна. Най-кратко казано:

- В този краен и ужасен вариант, в който дрехите се запалят, децата трябва да знаят, че не бива да бягат, защото въздухът подсилва горенето. Трябва да се хвърлят на земята и да се въргалят (подходяща възраст за упражняване на това според експертите по пожарна безопасност е 3-5 години). Трябва да знаят още и че не бива да се връщат за каквото и да е в горяща сграда; че при бягство от горяща сграда внимават с отварянето на врати (за да няма огън срещу тях), че пушекът винаги се вдига нагоре и се образуват „димни джобове“, където могат да се задушат, затова трябва да се движат надолу, по възможност приведени към земята или с влажна кърпа на уста. Надявам се, че всичко това се упражнява и в училище, но не пречи да изговорим и у дома правилата за безопасност.

И накрая - осъзнаваме, че всичко това е твърде неприятно и плашещо като тема за разговор, но въпреки това трябва да продължаваме да го правим, защото усещането, че сме подготвени за дадена ситуация помага да не се поддадем на паника и да реагираме адекватно. А това спасява животи – не само нашите, но и на децата ни.