Не съм си мечтал да стана учител, просто обожавах историята и четях всичко което ми попадне на историческа тематика. Постепенно увлечението ми се превърна и амбиция да уча история, а в последствие и да стана учител. Мислех си, че няма по-лесно нещо от това да си учител, но съм грешил много. Доста хора си мислят, че няма нещо по лесно от това да бъдеш учител, но не е така. Първо трябва да си намериш работа, което вярвайте ми, коства доста време и нерви, а след това и да се докажеш. Това обаче не става само с ходене на работа, а с много труд. След труда вече идва и признанието, и успеха. Перспектива има винаги, стига да я търсиш. Ботев го е казал "учителят трябва да е упорит като магаре и телесно здрав като битолски просяк”. Сега някои биха казали, че лесно се работи с "добър материал”, както в моето училище, ала вярвайте ми, колкото е по-добър материала, толкова повече трябва да работиш, за да го доразвиваш.

Предизвикателството на Реформата, новите технологии, промяната в начина по който сме се учили ние и децата от Z-поколението.

Основната задача на учителя по история е да създаде чувства на любов и преклонение пред нашия народ. Децата трябва да обичат България и аз като историк винаги се стремя към едно и също нещо - да пробудя поколението което обучавам. Да го пробудя към родолюбие, защото за мен България е над всичко.