Една от най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие, в която над 120 000 души вземат участие, е битката при Ахелой. На 20 август 917 г. край река Ахелой се е състояло паметното сражение между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия, водени от магистър Лъв Фока, в което България печели решителна победа.
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава. Цар Симеон лично е участвал в самото сражение. Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват, и макар българският център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта, повече от предполагаемо, вкарва дори резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което ромейската армия предприема в посока река Ахелой, голяма част от нея – центърът и дясното ѝ крило губят бойно построение.