История

Това е един от 14-те манастира в околностите на София, които формират Софийската Света гора. Основан е от цар Иван Александр през 1345 г., но само няколко години по-късно - през 1382 г. - при завладяването на София е опожарен от османските турци. Близо 100 години след опожаряването, през 1476 г., е възстановен от Радослав Мавър - софийски болярин, който със семейството си подновява и изографисва храма.

B nepuoga XIV-XVI вek манастирът се превръща в център на Софийската книжовна школа. 

Създават се и се преписват голям брой християнски книги. Един от знаменитите преписи е този на Боянски поменик на българските царе, направен от монаха Йов Касинец. В Поменика са споменати имената на Владетелите, допринесли за развитието на църквата и държавата, като техните имена се четат по време на църковните служби.

През XVIII век майстори от Софийско обновяват църквата, като я изографисват с нови стенописи. Век по-късно или ако трябва да се точни, периода 1870-1872 г. Васил Левски отсяда многократно манастира. Апостола намира убежище и провежда в храма заседания на революционните комитети от София и околните села. Всичко това се случва под опеката на тогавашния игумен на манастира - йеромонах Генадий Скитник. Скитник e радетел за българската свобода и участва В Първата легия на Раковски. Именно там се запознава с Левски в първата половина на XX Век манастирът е разширен. Понастоящем двете му части са едно цяло, а самият той е обявен за паметник на културата с национално значение.

Другите сгради наоколо са нови и се използват като резиденция на Българската патриаршия.

Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен пряко на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във „Витошката златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан „Царски манастир“ и макар да не е лавра (централен), е най-издигнатият сред 14-те манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора.

Манастирът представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност.

Възстановен в средата на ХV век става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV – ХVІ век е центърът на Софийската книжовна школа. Там са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква препис на Поменик на българските царе (Боянски поменик на българските царе). От Драгалевския манастир е четвероевангелие от 1469 г., в което поп Никола отбелязва манастира като „месте Царскьй обители“, напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. е изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него 3 библейски сцени. Псалтир от XVI в., съставен от братята книжовници Данаил, Стоян и Владко, сборник със слова от XVIII и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.