Легендата за Рила гласи, че Рилка била много красива и работна мома, но луда глава – каквото й хрумне, това правела, не слушала ни майка си, ни баща си. Оженили се двамата луди-млади без сватове и сватба, без песни и свирки, без родителска благословия. Забегнали далече от хората и се заселили в едно високо и пусто място. Родили им се две деца – момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места – никой не бил чувал такива имена дотогава.
Тежка клетва вкаменява Рила и Пирин – гласи легендата за Рила.
Бащата ходел на лов, а майката гледала къщата и децата. Буйни и палави били братът и сестрата. По цял де се борили, карали и биели, вдигали олелия до небето. Оплаквала се майката на бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин не чувал. Грижа му било да донесе храна и дрехи за челядта си.
Rila_18Един ден Искър и Места се сбили жестоко, а майка им ги проклела с думите: „Да даде Господ да се разделите и никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат, с риби и жаби да живеете. Дано и аз да се вкаменя, та дума да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам. И Пирин нека се вкамени и да стане като мене”.
Още не издумала Рилка тежката клетва и във висинето се появила силна светкавица и разсякла небето, чул се страховит гръм и в миг тя се претворила в планина – такава, каквато я виждаме сега. По същото време Пирин, който бил далече някъде на лов, също се вкаменил и се сторил на планина. А Искър и Места се превърнали в реки, които никога няма да се срещнат – гласи легендата за Рила.
Легендата за Седемте рилски езера:
Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.
Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.
Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.
Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.