Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.
Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното и било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.
Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните:
на север и североизток – Софийската котловина
на запад – Пернишката котловина
на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина
на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва планината Люлин
на изток – седловината Ярема (1290 m) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора)
на югозапад – седловината Бука преслап я свързва с планината Верила
Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20 – 25 km с площ от 278 km2 и средна надморска височина от 1500 m. Най-високата ѝ точка е връх Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е станала популярна в географската литература и географските карти на България, като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280,5 m.
Изображение:
Интересни факти:
Легендата гласи: „Витоша е угаснал вулкан“! Тази теория се разпространява през 30-те години на XX век. Поводът за възникването й е журналист, който в своя статия определя планината като вулкан. От тогава насам много хора вярват, че под планината има затихнал вулкан, който един ден отново ще изригне. Някои дори сравняват Витоша с Везувий, който изпепелява Помпей. Този слух се разпространява от уста на уста, от поколение на поколение и впоследствие започва да се приема за истина. Според видни специалисти в областта, легендата не отговаря на истината и планината никога не е имала вулканичен произход.
Древните имена на Витоша били: Скопиос, Скомиос, Скромброс (от гръцки: „острота“). Вероятно те са само част от имената, които планината е носила през вековете, но за тях съществуват сведения.
Името „Витоша“ за пръв път се среща в документи от XI век. За произхода му има 2 основни версии. Първата гласи, че то е тракийско и означава „разделна“, а втората, че наименованието идва от личното име „Витош“, което е било доста разпространено по нашите земи в древността.
Витоша е единствената кулообразна планина в страната ни.
Най-дългата пещера в България се намира във Витоша – пещера „Духлата”, наричана още „Боснешката пещера“, е с дължина 17 600 метра.
Витоша…София…и тяхната симбиоза: Витоша се издига над София и София е в полите на Витоша! Планината се е превърнала в един от символите на българската столица. С такова природно богатство могат да се похвалят малко градове в света, да не говорим за столици…..
Витоша е най-посещаваната планина у нас. Заслуга за това отново има местоположението – непосредствената близост до столицата.
Забележителните каменни реки могат да се видят единствено на Витоша. И други планини притежават подобни, но като тези на Витоша няма другаде. Уникалното природно явление „каменните реки“, (така наречените „морени“), представляват натрупвания по огромни гранитни камъни в много от речните долини. Може би най-изразителни и красиви са морените в местността „Златните мостове“.
Хижа „Алеко“ е първата и най-уютната хижа (построена през 1924 г.). Носи името „Алеко“ в памет на българския писател Алеко Константинов, тъй като той е първият, организирал групово изкачване на Витоша.
Многообразието е впечатляващо! Животинският и растителният свят са изключително разнообразни. Предвид непрекъснатия туристически поток Витоша може да се похвали с над 1500 вида висши растения, 236 вида птици, едри и дребни бозайници и 11 вида прилепи (много голям брой за толкова малка територия).