Тракийското общество било разделено на аристокрация и селско население. По-голямата част от населението се занимавала със селско стопанство. В плодородните земи траките засаждали плодове, зеленчуци, жито, лен и коноп. Разпространени били и лозата, от които се произвеждало вино.
Животновъдството им било развито. Отглеждали свине, кози, крави и овце. Коневъдството било широко застъпено от всички тракийски племена. Занимавали се с грънчарство, тъкачество, ковачество и дървообработка.
Царете, племенните вождове и техните семейства съставлявали тракийската аристокрация. Тези знатни хора живеели в укрепени дворци извън селищата на простолюдието. Царя събирал данъците на хората, командвал войската и назначавал управители на области. Знатните траки воювали, но не се занимавали с физически труд. Голяма част от времето им минавало в лов и пиршества.
Селищата на обикновените траки били малки и просто устроени. Те били изграждани на естествено укрепени места, като стръмни височини и речни завой. Господар на домът бил мъжът, а жените трябвало да се грижат за децата и да работят на полето. Траките носили шапки от лисича кожа и дълги вълнени наметала, за да се предпазват от студа през суровите зими.
Войната била важна част от техния живот. Траките били храбри и добре обучени войници. Често предприемали грабителски набези или ставали наемници. Те носили шлемове, ризници и кожени щитове, а в битка използвали копия, къси мечове и лъкове. Тракийските племена често воювали помежду си, което позволило на Елините лесно да колонизират бреговете на Балканския полуостров.
Чрез колониите се усеществявала търговията между Тракия и Елада. От тракийските земи се изнасяло злато, сребро, зърно и роби, а се внасяли зехтин, вино и керамични съдове.