Embedded Files
Прието е периодът на XVIII и XIX век от историята ни да се нарича Българско възраждане.
Основание за това дават сложните и динамични процеси, които могат да се проследят както в
материалния, така и в духовния живот на българското общество. Те бележат прехода от
Средновековието към новите, модерни времена.
Двете столетия са свързани с бавни, но осезаеми промени в производството и търговията
из нашите земи, в нарасналите социални и културни потребности на населението, в
народопсихологията на българите. Народът ни преодолява регионалната си затвореност,
изолираността си от останалия християнски свят, а това е предпоставка да започне да се
приобщава към ценностите на буржоазната цивилизация.
Най-напред белезите на промяната се виждат в материалната сфера. Подемът в
земеделието, разширените търговски контакти със съседни, а и с по-далечни страни,
възникването на манифактурата, а след нея и на фабричното производство - всичко това води
до икономическо замогване на населението, до оформяне на чорбаджийска класа и
обособяване на една нова прослойка от интелигенти – образовани българи, които не са пряко
обвързани с църквата. Периодът се характеризира и с културно-просветно обновление.
Утвърждава се българският книжовен език, заражда се българското книгопечатане, развиват се
художествената литература и светската живопис. Появяват се и неимоверно бързо нарастват
като брой издаваните български вестници и списания, поставят се основите на масова
читалищна и театрална дейност. Художествените занаяти, музикалното творчество и
архитектурата търпят бурно развитие, като се обогатяват и от контактите с постиженията
на други народи.
Българско възраждане.movБорбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското
възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят
самостоятелната Българска православна църква. В този период зачестяват стълкновенията с
гръцките духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно
българите усвояват редица храмове в Мизия, Тракия и Македония и получават правото да се
черкуват на български език. В резултат от националните усилия през 1870 година със султански
указ се признава легитимността на Българската екзархия.
Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в
развитието на обичайните художествени занаяти, на живописта, музиката, архитектурата.
Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи
преживяват през 18 – 19 век истински разцвет. Особено прочути
са тревненските, самоковските, дебърските и банските майстори. Постепенно сред зографите
се поражда интерес към светската живопис. Появяват се първите портрети (Захарий Зограф),
продължава развитието на графиката (Николай Павлович, Георги Данчов). В годините след
Кримската война започват да творят и художници с академично образование (Станислав
Доспевски, възпитаник на Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и на
Петербургската художествена академия; Николай Павлович, учил в Мюнхен; Христо Цокев,
завършил в Москва).
Литературата, създадена в периода на Българското възраждане, е част от новата българска
литература. Тя се различава от Средновековната (старобългарска) литература и по език, и по
проблеми, и по жанрове и по тип художественост.
През първата половина на XIX в. в книжовния живот на българите се открояват и някои нови
жанрови наклонности. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. даскалска поезия.
Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните
усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на писателите на такъв вид
книжнина личат тези на Петър Берон, Неофит Рилски, Емануил Васкидович, Константин
Фотинов, Христаки Павлович, Ботьо Петков. Първоначално усилията на учебникарите се
насочват към превеждане и приспособяване на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или
сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се
разнообразява. Освен задължителните граматики през втората четвърт на XIX век се издават
учебници по история, география, физика, математика. Тази наклонност се запазва и след
Кримската война, когато в подготовката и издаването на учебникарска книжнина се включват
Петко Р. Славейков, Добри Войников, Тодор Шишков, Христо Ботев и други.
През 50-те-70-те години на 19 век е осъществен напредък в музикалното дело. С укрепването на
българската възрожденска нация и националното самоосъзнаване нараства ролята на
народната песен. Г. Раковски, Л.Каравелов, П.Р.Славейков изучават и записват народни песни, а
братя Миладинови издават „Български народни песни от Македония“. Създаването на
ученически хорове и оркестри започва и се заражда градска и революционна песен. Песните на
Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Стефан Стамболов придобиват особена известност, а през
1856г. В Шумен, Лом и Свищов е положено началото на читалищната дейност където са
поставени и първите концерти.
Page updated
Report abuse