Химн

Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена, наречено впоследствие от един от възпитаниците си, Петко Славейков, „даскалоливница“.Има още два химна: на Йордан Ненов, отново учител в това училище и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.

На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След идването на тоталитарната власт върху песента са нанесени задължителните идеологически промени. Сменени са някои редове, премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Цели куплети са напълно премахнати от читанките.

Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция по ученическите празници продължават да се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.