Изглежда сякаш се изгубваш

 в дебрите на своята душа,

и после изведнъж откриваш

 отделните парченца светлина.

 Сглобяваш себе си отново,

 разкъсаното свързваш,

 бавно ставаш цял.

И знаеш – път е! Има още много!

И среща е! Единствена в света!

Голяма част от проблемите, които ни съпътстват в ежедневието  са свързани с невъзможността ни, а понякога и с нежеланието, да приемем и свържем в едно всички аспекти от собствената ни личност. Част от нещата сме отхвърлили от себе си, защото някой ни е казал, че са лоши и недопустими, и ние несъзнателно отказваме да ги видим в себе си. Други не сме успели да развием, защото сме сметнали, че не са много важни. От някои неща (или постъпки) се срамуваме и искаме да забравим, други ни плашат, а за трети дори не подозираме, че са там и ни изграждат. Всички тези „разпокъсани“ парченца са част от нас самите. Дори и да не ги забелязваме те ни изграждат. Нещо повече – колкото повече части от себе си отхвърляме, толкова повече те започват да се проявяват без ние да разбираме това – в поведението ни към другите и към себе си, във физическото ни и психическо състояние и здраве, в трудностите да се разбираме с близките си или в начина, по който се справям (или не се справяме!) със стреса. Всички тези отхвърлени, „забравени“ или „непознати“ части от нашата личност започват да ни създават проблеми, именно защото не ги познаваме – трудности в общуването ни с другите, в това да отстояваме границите си, да заявяваме позицията си. Понякога поемаме твърде много отговорности, излагайки се на допълнителен стрес или не успяваме да предприемем решителна стъпка за промяна в живота си и въпреки, че чисто рационално разбираме какво би било добре да направим, нещо „непознато“ на нас самите сякаш ни пречи.

Гещалттерапията се стреми към свързване на отделните части в едно цяло, така че човек да има възможност да опознае, разкрие и използва колкото е възможно по-голяма част от своя потенциал. Това означава човек да е осъзнат от една страна за това, какво усеща през тялото си, какво чувства (емоциите) и каква мисли, занимават ума му, и от друга страна да различава тези парченца от себе си, които идват от миналото и как влияят върху настоящето, и онези, които принадлежат на бъдещето, но също влияят на сегашния момент. И всички тези парченца да се сберат в едно тук-и-сега.

Вярвам, че терапията работи в тази посока -  човек да свърже отделни части от себе си в едно, да ги види, разбере и приеме, да сглоби „парчетата“ от себе си като парчета от пъзел в една цяла картина. Бавно да се свържат в едно миналото и настоящето, да се изтъгуват, простят и приемат нещата такива, каквито са се случили, без да бъдат загърбвани или отричани. Да се приеме миналото като част, изграждаща настоящето и втъкана в него.  Да се гледа на бъдещето също като на присъстваща тук и сега част от мен, присъстваща чрез плановете ми, мечтите или страховете ми.

Вярвам, че терапията работи в посока на това, човек да възприема себе си в цялост – тяло, емоции и мисли; минало, настояще и бъдеще; Аз, Ти и останалите. По този начин се разширява осъзнатостта на човек като част от цялостна система.

Постигането на свързаност на отделните части в личността е бавно, продължително, а понякога може да бъде и болезнено преживяване. Благодарение имено на него обаче, човек развива своята цялостната личност -  открива нов потенциал в себе си, нови и неподозирани ресурси, които би могъл да използва.  

Вярвам, че терапията е път! И като всеки път има своята посока, има своите трудни преходи, а също и свои утъпкани и леки участъци. Като всеки път – понякога разкрива прекрасни гледки, понякога нещо ни плаши или спира, друг път ни кара да се чувстваме горди с постигнатото или напротив – отчаяни и уморени от дългото пътуване. И като при всеки път най-важното е просто да се движи човек, пътят ще му предложи останалото. 

Вярвам, че терапията е грижа. Със създаването на топли, доверителни, емпатични отношения терапевтът „съпровожда“ клиента си, подкрепяйки го да изследва различни страни от своето Аз, да открие ресурсите си, да развие потенциала по пътя на осъществяване на своята цялост.