Как лекува тишината? Как обичат котките? И какво е нужно, за да се свържем отново – със себе си, с другия, с живота?

В „Свързване“ на Елица Амешева една млада жена, една мъдра баба и една чувствителна котка споделят пространството на болката – и го превръщат в дом на надеждата. Петя е загубила своите родители, но не и способността да обича. Кети – котката, която се появява сякаш по съдба – не просто стопля мълчаливите ъгли на къщата, а се превръща в мост между минало и бъдеще, между загубата и смисъла.

През деликатните ѝ лапички, през дълбокото ѝ мъркане, през нейната тиха вярност, читателят ще открие онова, което често остава невидимо – силата на присъствието, магията на нежността, истината, че сме най-силни, когато сме свързани.

А когато Джим – човек с мъжко сърце и детска душа – се включи в тази тиха битка за доброто, историята разцъфтява в нещо повече от разказ. Тя се превръща в утеха. В покана. В припомняне, че обичта не пита. Тя просто остава. И лекува.

Отвори тази книга. Може би ще откриеш своята Кети. Може би ще си спомниш своята баба. Или ще разбереш, че някой, някъде, все още вярва в чудеса.