Учители

НОВАТА АЗБУЧНА МОЛИТВА

НА КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ

Аз – аскетът… С акростишна арка.

Бях борба и бликване. Болях.

Враг врагувах – вяра възжелавах.

Глас гръмовен грабнах и горях.

Другото душú… Достойнство дава.

Екотът един, един ехти:

Жив живот жадуваща жарава;

Знак залюбен зáлудо, но зрим.

Исках изгрев, исках – измечтавах,

Както кълнът крадешком кълнú.

Любовта ли любих – лъст ломявах.

Много мина – мраз, мълви морих.

Но над низост, наглост, нерви, нрави

Още с огън облачен ора!

Първото прорасна, продължава:

Работа, роене, ритъм, рай…

Стигнах смисъл – съществува сила,

Тя тъги и тéгоби топи,

Ум и усет утрото усмихват;

Флагът е и факел и фитил!

Хляб и хора… хъс, хорал и храмов.

Чист и чуден час човешки – чест!

Царствен цвят – в цъфтежа е цената!...

Шум и шепот… шифър… шанс и шемет…

Щастието щрака щекотливо;

Юмрукчано юрват се и юдите…

Явно ярост ясна ме яви!

Господи! Ти – Дух, Отец и Син –

Съхрани България!...

АМИН!