Философия на преподаването

Често ми се налага да отговарям на въпроса: За какво ми е нужно това? В отговора на този въпрос се крие целта на моята професионална дейност.

Желанието ми е да науча своите ученици да мислят. Да могат да мислят стандартно или нестандартно, рационално или ирационално, логически или без всякаква логика. Заедно с това да се развиват различните качества на паметта – обем, бързина, точност, трайност. Математиката като учебен предмет дава отлична възможност за постигането на подобни цели.

В своята работа много често използвам въпроса „Защо?“. Винаги настоявам учениците да защитят своето решение, да обяснат своите изводи.

Стремя се да преподавам качествено и образно, на достъпен и разбираем език. Заедно с това изисквам да се използва нужната терминология. Подготвяла съм и продължавам да подготвям презентационни материали, подпомагащи учебния процес. Но не смятам, че учителят трябва да се превръща в съставител на презентации на уроци.

Обучението е процес, в който има двама основни участници – учител и ученик. Не е достатъчно учителят да има желание да обучи ученика. Ученикът трябва да положи усилия, за да постигне съответно желаното ниво на обученост. За съжаление съществуват фактори, които не съдействат в тази насока. Понякога такъв фактор е самото семейство. За още по голямо съжаление и обществото, и държавата ни нехае за това.

В ученическите лексикони на въпроса за любимия учебен предмет математиката едва ли е сред често споменаваните. Бях една от тези, които я пишеха. Станах учител по математика. Работя като такъв. Качеството на моята работа се измерва не от протоколите на експерти и директори, а от думите на някой ученик: Иии, Госпожо, този час мина много бързо! Беше интересно!

Не смятам, че трябва да се вграждам в ролята на Дон Кихот.

На лекция по психология преподавателят ни разказа разказче със следния извод: Ако няма навито, няма да има и какво да се развива.