"Идеята на психотерапията и психологическото консултиране не е терапевтът да лекува пациента, нито да го съветва какво да прави с живота си. Целта на човека е съзряване и индивидуация, изграждане на самоуважение и независимост – с други думи, не лечение, а развитие. 

Ролята на терапевта отчасти е да бъде говорещо огледало, в което човек може да види по-ясно отражението си и да се замисли над себе си. Докато не развие необходимите умения за саморефлексия, не би могъл да види душата си, също както не може да види собствените си очи. 

Терапевтът трябва да се отнася към клиента си с безусловно положителна нагласа, по израза на Карл Роджърс. Когато човек е насърчен да открие и изрази най-дълбоките си чувства – пише британският психиатър и психоаналитик Антъни Стор, - сигурен, че никой няма да го отхвърли, критикува или очаква да бъде различен, в ума често настъпва процес на преподреждане и осмисляне, който носи чувство на покой; усещане, че е достигнал дълбините в кладенеца на истината."

от "Разпилян ум" - Габор Мате