ЧИЧО МИ
Той не спореше,
Не се и караше,
Щом трябваше – го правеше,
Не трябва ли – не правеше.
Той гледаше все радостно,
усмихваше се радостно,
и слушаше пак радостно,
и гледаше си работата…
Дори така
отиде на война,
отиде сякаш
съдбата да изпита,
а когато бе ранен
се върна у дома,
като да се завръщаше
от работа...
Както други
не разказваше той спомени,
цигарения дим
поемаше дълбоко…
Той гледаше все радостно,
Усмихваше се радостно:
Видяното и изживяното
за себе си го пазеше…
Малцина
чувстваха,
каква бе вярата
която бе донесъл.
Бе минал той през ада
и това,
че беше оживял,
беше чудо
истинско.
Превод: Гоар Хнканосян