Не разговоря, не реагира, каквото и да се случи наоколо.

Бавно се приближава, воден от суетен котарак, негов мениджър и управлител на всичките му активни дейности до известен период от време, до много скоро.

Котаракът е доста нахален, гледа зорко и отегчително във всички посоки, издава удължено яростно мяукане. Не разрешава на никого да го изпревари или да изрази себе си.

Все пак ме забеляза и вдигна гривата си предупредително: „Пази се! Стой далече, внимавай да не преминеш границите!“.

Нищо няма да обяснявам на този нахалник. Усещам, че желае да го открадне от нас, да завладее решенията и живота му. Котаракът е наясно със своите преимущества и новите задачи. Знае, че ноктите му са доста остри и безмилостни и няма да се поколебае да ги използва. При необходимост ще ги забие във врата ми за миг.

Котаракът го води крачка по крачка, а човекът не разговаря, не реагира, не мига, не се смее. Оставил е съдбата си в ръцете на котарака – комисар, да довърши всички отложени дела.

„Спри по дяволите да мяукаш възторжено или ще ти забия желания шамар!” – но заплахите не помагат.

Приближават се с още една крачка.

Усещам какво желаят в този мрак. Човекът е дошъл за сбогом. Тежкото боледуване му е отнело възможността да разговаря. Не може да общува с никого, а идва да се сбогува с мен в компанията на този звяр.

Какво всъщност е това животно?

Зная също, че много мои близки са си заминали тъй бързо, без толкова болезнено и дълго сбогуване.

- В името на кого си толкова сигурен? Защо му отне силите и способността да общува? Достатъчна е тази неочаквана тъга и депресия.

Приближават се бавно и сигурно, стъпка подир стъпка.

Не разбирам как ни напускат мъртвите, но добре зная как идват малко преди смъртта си, заедно с нахални котараци, за да ни съобщят настъпването на часа на раздялата. Камбаните бият, котките мяукат ли мяукат.