Тръгна бавно покрай Народния театър. Беше късна вечер, улиците бяха пусти, а осветлението – слабо. Тук-там изгорелите улични лампи изглеждаха доста мръсни и черни. Времето беше студено, духаше коварен северен вятър и трудно се устояваше в мразовитата атмосфера.
В интерес на истината той рядко се решаваше да излезе безцелно, хей така, да се мотае по булевардите и кафенетата, въпреки желанието му да се разхожда часове наред с някой или друг приятел.
Същия ден той бе прекарал доста време зад своя компютър и бе усетил схващане на мускулите и подтиснато настроение.
Малка скитница му бе поискала някакви пари, за да купи лек за майка си, хляб или нещо друго. Вече не помнеше тези детайли.
Същата наркоманка обикаляше неуморно всяка вечер по софийските улици и въпреки младостта й личеше умората и трайното въздействие на медикаментите и упойващите средства. Не успяваше да се концентрира и често забравяше, че е искала помощ от един и същ човек няколко пъти в кратък период от време ...
Танцьорите майсторски танцуваха и синхронизираха движенията си под уличните лампи, недалеч от Народния театър. Краката следяха мелодията, вдигаха се и стъпваха с невероятна точност и грация. Крайниците им внимателно се докосваха и се смесваха едни с други. Освобождаваха се, отдалечаваха се, дланите се отваряха високо към небето за молитва. Двойката не обръщаше никакво внимание на студа и шибащия северен вятър.
Той спря недалеч от тях. Извади по навик телефона си, погледна часа и реши, че все още е рано да се връща вкъщи, но пък е късно да остане по пустите улици. Почувства напрежение и ненавист към неспособността си да приеме заобикалящата го среда. Не си спомняше кога за последно бе танцувал, камо ли с такъв професионализъм. Той дори не успяваше да се впусне в едно хоро. Някога се бе опитвал да се гърчи и да върти задника си на чалга изпълнения по сватби и разни веселия...
Скоро пристигна полицейски патрул. Малка бърза кола тип Ауди спря посред площада, а от нея изскочи един полицай. Последва го още един, по-нервен, държеше пистолет, който бе насочен към младеж с хартиен плик в ръка. Той също бе наблюдавал танца. Беше напълно погълнат от грациозните движения, затова и не бе успял да избяга.
Полицаят скочи и раздели танцуващата двойка, за малко щеше да ги събори на земята. Те бяха принудени да спрат своето изпълнение и успяха да се дръпнат встрани, иначе щяха да се блъснат в тялото на едрия полицай. Арестуваха младежа, задърпаха торбата му, пълна с амфетамини и мархуана, сложиха му белезници и го отведоха към колата.
Мина малко време в тишина и очакване, но скоро след това танцьорът сложи ръка на рамото на танцьорката и продължиха своето непринудено изпълнение. Изиграха един желан валс, а след кратка пауза прозвуча и класическо танго. Преминаха в латино стъпки, обръщайки гръб на студената вечер, мълчанието на фонтаните, любопитните очи и незначителното присъствие на скуката. Зад тях продължи да намига една остаряло осветително тяло, преди да угасне завинаги. Единствено скитницата бе избягала от мястото си. Беше се скрила някъде из страничните улици и повече не се показа през онази мразовита нощ.
Преди да се отдалечат, полицаите изгледаха многозначително танцуващите на площадка и потеглиха с мръсна газ.
Бездомните търсеха топло кътче, забравен завой, а той търсеше в своята задръстена памет логични причини за своето съществуване на тези географски ширини.
Изглеждаше, че няма намерение да промени своите навици. Погледна часа. Рано бе за връщане вкъщи, късно бе за скитане по сивите улици на града.