в съпровода на мелодията
идваща от затегнатите слънчеви струни
пей пей
затова си тук
като смляно зърно в гореща макова пита
като питомност затегната
в груб ремък събрана
а решителна и готова
във всеки момент
да полетиш в кръг с възглас над земята
над разораната земя в която и смъртта от страх трепери
пей пей
колкото и гърлото ти да гъргори
колкото и барикади да има в очите
колкото и непроходими джунгли да има в сърцето
колкото и мракът
да наговаря изтънялата любов да се откаже от безкрая
превърни картините в сенки
сенки строго охранявани
в трепета на предусещаната светлина
като деца по време на игра
те ще те будят
ще пълнят целувките с мъх
ти ще пресрещнеш някого по пътя
непознат или непозната с вятър в молитвата шепот
пей пей
мелодиите са вече сътворени
по затегнатите слънчеви струни
по облите камъни на дъното на реката
във висините
в любовта която не си отива
Превод от хърватски: Людмила Миндова