разресаната мъгла над реката
и под стряха преломеният хляб
и в храсталака пътят ти зараснал
и вярата ти като разплетено сукно в безкрая
всички стихотворения са едно
и всички твои грехове са в него
притиснати докато гъргориш
жадуващи да набъбнат
да бъдат последно причастие
живо същество
клетка в която бучи океанът
всички стихотворения са едно
всички деца на този свят – негова усмивка
и в огледалото му дъждовните капки не съхнат
а ти непрестанно търсиш това небесно отражение
и събираш ведрината в сито
и пръскаш отблясъци като пясък
във водовъртежа най-фините зрънца се хлъзгат
изпълват пукнатините на душата ти
всички стихотворения са едно
утрото прободено
подареният въздух
всемирът като родина
Превод от хърватски: Людмила Миндова