Разправят за мен, че съм луда, буквално луда, неуравновесена жена.
Аз обаче съм сигурна, че причината за това е в наличието на малката черна дупка, колкото зрънце, която изглежда като тъмно петно близо до тротоара.
Забелязах я преди известно време, близо до нашия квартал в седми район на Амман. Забелязах, че мравките изчезват, когато преминават край нея, както следите по пустинния пясък след буря.
На следващия ден дупката се уголеми. Видях котката на съседите да я приближава, чух познатото й мяукане. Това бе котката на съседката ми, майката на Фатхи. Мяукаше жално, за да получи някаква храна, тъй като беше бременна.
Когато влязох вкъщи и затворих вратата, усетих, че мяукането се удължи, сякаш извираше от някоя пещера, а после напълно изчезна.
Започнах да се притеснявам. Много мислих дали черната дупка е погълнала котката.
Чула съм много истории за черни дупки из космоса, които поглъщат планети, луни, космически кораби и всеки лъч светлина, както разправят, но пък черна дупка на земята, това бе доста загадъчно. Представих си дупката да поглъща маслиновите дървета, посадени на троатара пред дома ми, или някое досадно момче от квартала (Дано да го стори!).
На следващата сутрин изчаках съседа, бащата на Мохамед, да излезе от дома си в обичайното време. Чух бастуна му до кънти по земята с монотоннен ритъм, както всяка сутрин. Изведнъж ударите някак започнаха да изчезват, след което се превърнаха в тихо заглушено ръмжене и накрая напълно изчезнаха.
Смятаха ме за изкуфяла жена, поради това, че дълги години живеех между книги, легенди и странности, изписани по страниците на жълтите списания, което ме караше да си представям невидими неща, дупки, поглъщащи всичко.
Една такава погълна котката на майката на Фатхи. Погълна и Абу Мохамед с магическия му бастун, дупка която поглъща коли, влакове, самолети и големи агитки по стадионите, глупави войници по бойните полета, трупове на убити, реки и гори...
Не съм луда обаче. Когато излязох днес от къщи, забелязах, че дупката доста се е разширила, видях я да поглъща светлината на очите ни!...
И сякаш това е последното, което видях, понеже ослепях...
Ослепяхме всички...
Вече нищо не мога да зърна, не зная дали съм навън. Нищо не виждам или просто съм погълната, както всички други наоколо?...
Из сборника „Фесът на Моцарт“
Превод: Хайри Хамдан