Ние сме трима братя, сираци. Родила ни е онази черна жена, огромната, с дебели устни и бели зъби, все сърдита, а гърдите й увиснали. На задника й сякаш стоят две камили, без тя да ги усеща.
Тя ни прегръщаше силно към себе си, натискаше главите ни до гърдите си така силно, че за малко да ни задуши. Чувствах миризмата на тялото й като насилие...
Малкият ми брат е черен, а големият – бял. Аз пък съм помежду, ни бял, ни черен.
Една вечер онази жена ни събра. Седна на нисък стол от плетена слама, без облегалки. Не зная как бе успяла да събере огромния си поклащащ се задник на него. Минавайки покарай нас, отвори краката си, но дългата й рокля на цветя, винено червена на места, бе черна. Успя да прикрие мястото между бедрата й. За сметка на това роклята бе отворена в горната част при гърдите. Много ясно се виждаше светло-тъмната линия между огромните й гърди, които бяха увиснали чак до корема.
- Утре е отложения ден, откакто сте родени. От години чакам този ден.
Утре напускате и се пръсвате на изток и на запад в търсене на баща ви. Търсете го в дълбоките неведоми пещери, в дъждовните гори и при устията на реките, в пустинните пясъци и руините, в древните градове, тесните алеи и по небостъргачите. Търсете го по високите хълмове и под ходилата на жените. По пътя си да не сте посмели да убиете дърво, животно или птица!
* * *
Така и стана.
Една есенна сутрин, напуснахме селото рано призори и се разпръснахме по широките земи надлъж и шир.
* * *
Когато се върнахме след години, прекарани в издирване на бащата, най-малкият ни брат каза:
- Намерих баща ми, черен с бръсната брада. Очите му бяха зачервени от дълго бодуване и плач. Много е състрадателен към гладни, бедни и сираци.
Вторият брат рече:
- Не, аз намерих татко. Облечен бе във винена свещеническа роба, на главата му – вълнена кардиналска качулка. Чете своите молитви измежду големи тълпи бедняци, които сърдечно плачеха, докато слушаха нежните му слова и излияния на искрена изповед и чувства.
Аз, третият брат, не закъснях с отговора си и извиках:
- Кажете ми тогава кого съм открил в лицето на всемогъщия баща на нашата земя, който носи на едната си длан небостъргач, а с другата яде Хамбургер?
Спогледахме се един друг, когато приключихме своите обяснения. След това погледнахме към майка си и викнахме в един глас:
„Кой е баща ни в такъв случай, майко?”
Тя не можа да отговори на този въпрос, предпочете да замълчи, а мълчанието й бе вечно!
Превод: Хайри Хамдан