Точно тук, в това кафене, където мебелите са тъмни, убийствено горещи и влажни, вентилаторите, закачени по тавана или точно над главата ми, не помагат. Тук, в това кафене, влизат писатели и поети наред...

Точно в това кафене писателите идват всеки ден. Мъртвите писатели, които закачат главите си на закачалките над връхните си дрехи, влизат шумно и вдигат врява, разкриват фалшивото спокойствие на гладкото кафе, не дават мира на глупавите чаши чай, които се чупят в главата ми.

Кафенето е Меката на мъртвите писатели. Никога не е било тук или там, не е било в Амман, Бейрут, Дамаск, Кайро или Мароко. Това е кафенето, бомбардирано от военните самолети, рухнало над главата ми преди много години.

Оттогава посрещам мъртвите писатели. Тук пристигат, при мен. Сядат под мен, за да се скрият в моята сянка, органи и листа. Не знаят, че един ден и аз съм била някоя от тях.

Из сборника „Фесът на Моцарт“

Превод: Хайри Хамдан