За книгата „Насън и наяве“, кратки истории от Роман Кисьов (изд. „Ерго“, 2021):
Петър Чухов
В новия си сборник с прозаични (но не само) миниатюри Роман Кисьов е постигнал изчистения минимализъм на мъдреца, без обаче да се отказва от дарбата си на поет и художник, който с няколко щриха може да сътворява не само картини, но и цели светове. Това е поредната книга на Роман, в която той споделя натрупаните прозрения, духовен опит и мъдрост и отива далеч отвъд изкусното, красиво и прелъстително боравене с думите. Текстовете чудесно се допълват от рисунките на автора, който е и изявен художник. „Насън и наяве“ е зряла и силна творба, ново стъпало в израстването на писател, който вече отдавна си е спечелил заслужено място сред водещите съвременни български творци, чиито произведения са популярни не само у нас, но и извън границите на страната ни.
Марин Бодаков
За мен фокусът в „Насън и наяве“ е тъкмо съюзът „и“. Той е широката ничия земя между старозаветното и новозаветното, между приказното и съвременното, между митическото и достоверното. И, разбира се, тук Бог всъщност е творчеството, радостта и тегобата на артистичната мисия, нейната самота и доблест. И понеже сънищата размиват реалността, бих отбелязал още една юнгианска емблема – Сянката. У Роман тя е от думи. Или кървѝ. Изобщо, тук винаги имаме някакво напрежение между противоположности, което стихотворението в проза не снема, камо ли да избира едната страна. Дори авторът да е посочил или подсказал какво лично той избира, напрежението е загадка, която расте.
Роман Кисьов, из „Насън и наяве“:
НАСЪН И НАЯВЕ
Той беше добър писател, с богато въображение и изискан вкус. Измисляше необичайни истории с неочакван финал.
В един момент въображението му секна. Не можеше вече да измисля истории, с месеци, с години не беше написал ред.
Докато една нощ той сънува невероятна история… На сутринта я записа. На следващата нощ сънува още една невероятна история, която също записа на сутринта. И така всяка следваща нощ той сънуваше различни истории – от невероятни по-невероятни – които записваше на другия ден… Творческият му живот се пресели в съня. А наяве, в будно състояние, той само записваше механично своите сънища.
Една нощ сънува най-прекрасната и невероятна история в живота си… Записа я на сутринта. На следващата нощ той сънува същата тази най-прекрасна история… И така всяка следваща нощ сънуваше една и съща история, най-прекрасната и невероятна история, която се мултиплицираше и изпълваше нощите му… Дни наред той записваше тази история, като се надяваше въображението му отново да го навести, за да промени нещо, макар и малко, за да стане тази история различна, за да могат да се появят след това и други истории, дори и те да не са чак толкова прекрасни и невероятни…
Но не – тази една-единствена, най-прекрасна, най-невероятна история обсеби не само нощите му, но и дните му. Писателят не можеше да различи кое е насън и кое – наяве…
И той остана завинаги в своя сън като главен герой в най-прекрасната и невероятна история в световната литература.
СЪНИЩА II
О. имаше странната способност да сънува чужди сънища. Най-странното обаче беше това, че той не можеше да избира сънищата и знаеше чий е всеки сън, който сънуваше – на роднина, приятел, колега или комшия…
Всичко беше наред, докато го навестяваха чуждите красиви и щастливи сънища. Но когато настъпи Голямата Криза, месеци наред той сънуваше само чуждите кошмари…
И един ден О. изпрати до всички свои роднини, приятели, колеги и комшии имейл, който гласеше:
Подбирайте си сънищата, моля!
ОТСЪСТВИЕ
Той присъства чрез своето отсъствие… Видимо отсъства, но невидимо присъства. Домът, в който той невидимо живее, също е невидим – стените са невидими, невидими са вратите и прозорците, таванът също е невидим, невидим – покривът, невидими – комините… А той се лута сред многобройните невидими стени, броди из невидимите стаи, чийто брой самият той не знае…
Но този дом е прекалено малък за неговото отсъствие. И той излиза навън да се шляе безгрижно под безкрайното небе. През него преминават хора, облаци и ветрове.
ИЗГНАНИКЪТ
Откакто е роден, живее в град непознат, в чужда страна. Не се среща с никого, не излиза никъде. Дните му минават сред затворени врати, които не отваря никога. Предпочита да не знае, предпочита да гадае: какво ли крият те… И така осмисля дните си. Но те – дните на живота му – са напълно еднакви и той не може да ги различи. Не може да различи деня от нощта, съня – от будността…
Веднъж на вратата на дома му се почука. Мислеше (както винаги) да не отваря, но този път някаква вътрешна сила го накара да отвори… И видя пред него да стои самият той. Негов двойник ли беше? Или пък халюцинираше поради изгнаническата самота?!...
– Аз съм твоето второ Аз – каза неканеният гост. – Но не желая да живея твоя живот на изгнание и непоносима самота… Защото Аз съм твоята противоположност. Аз съм твоето Божествено Аз, за което ти не подозираше. Моята природа е небесна… Нужен ми е поне един човек, пред когото да тръгна по водата, прекосявайки морето пеш, да го подканя: ела, ела, тръгни след мен. Ако остана сам, ще се удавя! Нужен ми е поне един човек, болен ли е – да го изцеля, хром ли е – да го изправя на крака. Ако остана сам, от болест ще умра! Нужен ми е поне един човек, дори и вече мъртъв, когото от смъртта да възкреся. Ако остана сам, аз няма да възкръсна след смъртта! И този човек си ти. Нужен си ми, нужен съм ти!...
Тогава изгнаникът излезе от своя доброволен затвор и тръгна след своето второ Аз… И в далечината двамата се сляха в един Човек.
МОНОЛОГ НА РОДЕНИЯ ПОВТОРНО
Родих се, за да се родя… С моето първо рождество, с първата ми глътка живот вдишах и смъртта. И смъртта в живота ми растеше с мен – беше бебе, после дете, ученик, имаше буйна младост.
На 33 се родих за втори път. Тогава вдишах вечността. Оттогава (и сега) в мен съжителстват враждебно смъртта и вечността. И смъртта зрее и старее с мен. Все по-нетърпелива e, все по-нервна е смъртта. А вечността е кротка и не бърза – нехае за дните и годините.
Когато умра – тогава всъщност ще умре само моята смърт. В оня миг вечността ще хване за ръка второто ми рождество и аз ще продължа напред извън кръга на времето… Ще продължа, освободен от дните и годините: аз, вечно младият старец.