0. ΠΕΡIΓΕΙΟN

Луната не е сърп.

И не е двурога.

Не висне като плод.

Не е и плоска пита.

Луната се любува

на един измислен скитник.

Той спи в обятията й,

сънува

стъпките

на Армстронг.

ЕПОД:

Всеки носи градовете си в себе си и за да бъдат те почувствани, се иска да познаеш другия.

Тогава Мелник е червен. Мирише на кози, на тъмни дупки, издълбани в пясъчника. Днес песните му са изпълнени с барут и показност, но чувам древни флейта и китара… И може в името му да се крие някогашната възхвала на Олимпийците[1], избрали си по-нисък връх за дом.

Жените са с походки разлюляни

В разлюляния нощен Бургас.

В очите им се връщат капитани

С очи от страст и юг, но аз…

Но аз съм сам в този град на синьо и зелено; мирише на шкембе-чорба и бира, мирише на отправна точка – оттук накъде? Север – юг по “Александровска”, по “Богориди” изток – запад…

Отново ще съм сам – проклета същност

Да си роден под зодия “Поет”.

Обувките ми главната излъскаха

и пяха плъзгащ се куплет…

По “Богориди” – на Изток.

Има в моя свят един град… Един град оксиморон. Наричат го златен, но кръвта не е златна, черна е. Понякога долавям дъха на маслини и финикови палми, на фиджоя; виждам цвета на почивка за няколко мига в сянката на маслина, стара две хиляди години… Друг път се носи тежкият аромат на тамян, на елей и миро и цвета на вода, в която ритуално и символично умиваш ръце…

В този град и за него още се водят битки и всеки го иска за себе си, а той се нарича Град на Мира[2], какъв мир? Сигурно съм единствен от древния ми род, който на сватбата си не разби с крак чиния в памет на това, че градът е бил разрушен, но ако бях го направил – не го ли разрушавам отново, защото са ни останали само знаците с безброй интерпретации…

Градовете, в които живея, са точки. Удивителни и въпросителни. А аз обичам мостовете на тиретата и осовите линии на многоточията. Защото доизграждам своите градове всеки път, когато помисля за хората в тях или за събитията – които тепърва ще се случат.

[1] В древногръцката поезия съществува жанрът мелика, развил се от елинската народна песен. Произведенията на меликата са се изпълнявали под акомпанимент на китара и флейта. На гръцки името на най-малкия град в България е Мелиникос.

[2] Името на Йерусалим – Ирушалаим на иврит – означава Град на мира.

9. ΑΠOΓΕΙΟN

Сгъвам се

навътре в себе си –

далекоглед

от антикварен магазин.

Който видял през мене нещо –

видял го е.

Далечните галактики

се наблюдават

само с електронен телескоп.

Нещо като „По пътя“ на Керуак в български вариант. Мисли, спомени и размисли за „борбата с пътя“ (дромомахия) на едно българско хипи, или по-скоро Хипар. Веднъж хипар – хипар за цял живот. Книга, в която всеки един, носил дънки и дълга коса и пътувал на стоп през 60-те и 70-те години, ще се припознае.

„С Роберт Леви, както винаги, поемаме на ерудитско пътешествие в териториите на паметта и загубата. И отново усещаме вкуса на словото - и свободата.“ (Марин Бодаков)

Роберт Леви. Дромомахия. Издателство Лексикон ООД. София, 2017 г.