Стоеше до леглото.

По-точно седеше. Беше придърпал дървения стол от другия ъгъл на стаята, беше се настанил на него с леко разкрачени крака и сплетени пръсти на ръцете. И го гледаше.

Не го заговори. Първата му мисъл беше, че все още сънува. Знаеше, че когато си там - в Другото - не бива да обелваш и дума, докато някой от там, местен, не те заговори пръв.

Гледаха се и мълчаха.

Ами ако и оня си мислеше,че спи и сънува. И чакаше той да го заговори пръв?

Всъщност, може би разказът трябваше да започне по друг начин.

Ето така, например.

Той се казваше Гената. Евгений Иванов Степанов, но никой не знаеше цялото му име. Всички го наричаха Гената. Баща му беше руснак .Развел се с майка му - българка, когато Гената бил на осем месеца, за да се ожени за сръбкиня. Познаваше го само от няколкото сватбени снимки, запазени от баба му. Майка му нямаше снимки. Никакви.Твърдеше, че е зловещо нефотогенична и не обича да се снима. И фотоапаратите не обичали да я снимат. Задължително се скапвали. Държеше само две негови фотографии на нощното си шкафче. На едната Гената беше бебе - голо и ревящо. Другата - от рожден ден в детската градина. Госпожата му направи две снимки и радостно ги даде на майката. Майка му веднага скъса едната, защото тортата била наполовина изядена. Запази втората, на която тортата си беше цяла с четири горящи свещички върху нея и Гената зад масичката - отново ревящ, но този път облечен.

Ще прескочим следващите двайсетина безинтересни години. Гената завърши училище и университет със среден успех. По щастливо стечение на обстоятелствата обаче попадна при млад талантлив режисьор, който щеше да снима първия си игрален филм.Търсеше хора, които щяха да работят 24/7 без пари. Или почти без пари. Така било в независимите продукции. Нуждаеше се от доброволци, казано иначе.

...ще ти е от полза, Гена...

Беше го уверил Волен, пращайки го при Младия режисьор, тъй като той нямаше навика да работи за без пари.

...от сега ти казвам,че ще си момче за всичко; ама то така се започва в киноиндустрията; после, живот и здраве, може и асистент на режисьора да станеш; или асистент на асистента на режисьора, знае ли човек...

Гената го изслуша с внимание. Взе визитката. Обади се. Младият режисьор започна с това, че Гената пари няма да види, но ще събере солиден опит. И Гената наистина започна да събира солиден кинаджийски опит. Първият месец търчеше като луд, където го пратеха и вършеше всичко, което му кажеха. Най-често обаче се въртеше около оператора, който за разлика от целия останал екип, беше човек на възраст. Около 60-те, побелял, вечно брадясал, с тънки стиснати устни и гледащ строго.

Но кой знае защо, хареса Гената от пръв поглед. Говореше свободно само с него, отговаряше подробно на въпросите му и дори два пъти го черпи била след работа. Бъбривата гримьорка Сийчето го осведоми, че операторът има син на неговата възраст, ама били нещо скарани. Синът си взел раницата и не се бил обаждал близо десет години.

...сигурно му напомняш за него...

Беше въздъхнала Сийчето.

...или чувства вина и се надява по този начин да успокои съвестта си...

Бе добавила гардеробиерката Мариета, която от седем години учеше психология и все не можеше да я изучи.

Каквато и да беше причината, фактът си оставаше факт. Гената се ползваше с благоволението на оператора.

После обаче старецът получи инфаркт. Влезе в болница. Снимките спряха за неопределено време. Младият режисьор денонощно висеше на телефона. Търсеше друг. Но друг не се намираше. Професионалистите не работеха за почти без пари.

Тогава Младият режисьор му бутна камерата в ръцете и отсече.

...ти ще снимаш...

Гената се ококори.

...аз; таковата; аз не мога; аз не съм учил; таковата; аз не съм оператор...

...и аз не съм режисьор...

Приключи разговора оня и обяви, че снимките се подновяват незабавно. Вярно, направиха десетина пробни дубъла. Младият режисьор остана доволен. Гената - за всеобщо учудване и завист - се справи блестящо. Беше си природно схватлив.

И сега идва най-интересното.

Значи, снима си той има-няма седмица. Прибира се снощи по-рано, че Мариетка имаше рожден ден и целият екип отиде да празнува. Ама той - не. Измисли си оправдание и се ската.

Влезе в квартирата си. Остави камерата зад вратата в коридора. Изкъпа се. Вечеря. Изтегна се пред телевизора като намали звука до края. Следеше с половин око картинките. Релаксираше.

По някое време взе камерата, за да прегледа записите от днешния ден. Беше се получило супер . Гената явно имаше скрит талант, който само бе чакал сгоден случай, за да се изяви.

И тогава го видя.

При една от общите сцени.

Снимаха на улицата. Два спрели автомобила, шофьорите по сценарий се караха; около тях - минаваха статистите. Петнайсетина души. Всеки знаеше мястото си; кога точно да тръгне; в кой момент да спре и да си извади телефона; да запали цигара; или да свие в пресечката.

Действието течеше. Всичко вървеше нормално и тогава... в обектива изведнъж се появи мъж.

На ръст колкото Гената, с дънки и черно кожено яке; с яркочервена бейзболна шапка и сини маратонки. Завъртя се на място. Огледа наоколо. Забеляза камерата. Погледна право в обектива.

И изчезна.

Не, не си тръгна. Не излезе извън кадър.

Изчезна.

Гената превъртя и отново изгледа сцената. После още веднъж.И още веднъж. И още веднъж...

Нямаше начин някой да беше бърникал устройството и да си беше направил безвкусна шега. Гената не беше се отделял от камерата. Бе обещал на оператора, че ще я пази като очите си, когато отиде на свиждане при него в болницата. Не беше я оставял никъде, нито за секунда.

Кадрите бяха автентични.

Гената беше заснел човек, който необяснимо се беше мателриализирал на улицата и после беше изчезнал също толкова загадъчно.

След напрегната умствена дейност, продължила повече от два часа, главата го беше заболяла. Той остави камерата до леглото и веднага беше заспал.

И стигаме до момента, с който започна този разказ.

Гената бе отворил очи. Но само миг преди това да се случи,той вече знаеше, че има още някой в стаята.

И така.

Човекът от загадъчния кадър в камерата му... седеше до леглото и го гледаше.

Гената мълчеше.Човекът също.

Стана от стола. Поразходи се из стаята - бавно,спокойно. Надникна зад пердето през прозореца. Отново седна.

Гледаха се.

...аз съм Гената...

Каза накрая оня.

Гената мълчеше.

...аз съм Евгений Иванов Степанов...

Гената мълчеше.

...виж, Гена; зная, че е стресиращо, но ситуацията е безпрецедентна; затова ще говоря направо... нищо, че не разбираш... и мълчиш; ще използвам понятия, които са най-близо до твоите представи... аз съм Евгений Иванов Степанов, но съществувам в паралелна вселена, да речем... ти също си Евгений Иванов Степанов, но си във Вселена 2; на 26години си; работиш като оператор към настоящия момент, неженен, без деца.

Гената мълчеше.

... аз също съм Евгений Иванов Степанов, но съм във Вселена 1; на 31 години съм; работя като пространствено-времеви агент, съкратено ПВА към Службата по охрана и защита на М-вселената, накратко СОЗМВ...

Оня посочи яркочервената си шапка със странна емблема на нея.

...женен съм от три години; жена ми е зъботехник, нямаме деца...

Гената мълчеше.

...и сега на въпроса; стана грешка; нещата се объркаха, по вина на Техниците; то, ако питаш мен, всяка вина е на Техническия отдел, но...както и да е... аз... аз заседнах тук, във Вселена 2; разбира се, зная наизуст инструкциите и че не бива да се срещаме...

Гената от Вселена 1,съкратено Гената 1, разпери ръце. Личеше му, че е доста притеснен от създалото се извънредно положение. Наистина приличаше на Гената. Същото телосложение, но със започващо да се оформя бирено коремче. На слепоочията косата му беше вече леко прошарена. Дълбока хоризонтална бръчка на челото.Торбички под очите. Нда-а-а-а, Гената 1 наистина беше заседнал някъде, където не му е мястото.

...не трябваше да се засичаме, естествено; трябваше да те избягвам на всяка цена; не трябваше да ме виждаш или срещаш дори случайно; под никакъв предлог, но...

Гената мълчеше.

...последните данни, които ми изпратиха от Техническия - отново! - бяха грешни; затова се озовах най-неочаквано и за мен самия по средата на снимките; пред обектива на камерата ти...

Гената мълчеше.

...надявам се в най-скоро време нещата да се наредят;Техниците да си оправят бакиите и аз да се махна оттук; е,това сигурно го разбираш; кофти е да има двама Евгений Иванов Степанов в една Вселена, нали така...

Гената мълчеше.

...и разбира се, записът трябва незабавно да бъде изтрит; това е...

Гената 1 замълча.

Стана. Доближи се до прозореца. Погледна навън. Обърна се.

...няма ли да кажеш нещо...

...две неща: съгласен съм, че е кофти, ама много кофти да има двама Евгений Иванов Степанов в една Вселена и... много хубава шапка имаш...

Х Х Х

На другия ден, в 6 часа сутринта, Гената се появи на снимачната площадка свеж като репичка и здраво стискайки в ръце поверената му камера с безценния запис. На главата му се мъдреше яркочервена бейзболна шапка със странна емблема и още по-странен надпис: СОЗМВ.