* * *
Отдалечаваш се като разбойник,
който лови слънцето с ласо
и сянката, която хвърлям, става по-голяма от мен,
от теб,
по-дълга от всички тайни пътеки, които познаваме.
Вятърът минава през твоята коса
и донася мирис на цветни дъвки от детството.
Градските власти отстраняват нашите любими пейки
докато се проучваме като гимназисти,
които учат лекциите в автобус.
Обувам маратонките наопаки
в опита да те срещна. Всичко остава същото.
Дърветата в градината са построени като войници
и само нашето присъствие може да наруши реда.
Погледни към масата: пълните бутилки са по-тъжни от празните.
Погледни към небето: един пъстър змей от хартия
полетява само когато въздъхваме заедно.
Превод: Роман Кисьов