На С.В.Е.
Съзнанието ти - въздушно-водно-огнена вихрушка,
очите ти - искри от кехлибар с зелено-изумрудени отенъци,
в гласа ти - ангелските обертонове...
Ти цяла си трептение -
ранимо дъждовлюбено растение.
Ще мога ли да те опазя?
И колко скъпо ще ми струват грешките?
Не зная...
Но всеки ден зората ще ти пее моя песен,
написана в нощта, когато съм те гледал.
А казват пеенето пазело цветята.
Надявам се да те опазя.