София,
в игрите ми
израснала със мен,
София,
в планинската прегръдка
настанена,
София,
продукт на нашето съвремие,
София,
похулено, съвременно дете.
Какво ще ми разкажеш, София?
По уличките, малките на центъра
ти криеш своите истории.
Ще си говорим ли?
Какви са твойте спомени?
Изглежда си се променила.
Не те е променило времето,
а хората и тяхното незнание.
Изтриват се неща от твоето съзнание.
Изтриват се без питане.
С решение, а след това - помитане.
Понасяш тихичко обидите.
Тъгата скрита е във твойте улички.
Автор на фотографията: Мария Пишева