На баща ми

Владая, горичка,

във нея рекичка,

аз малко момче,

баща ми до мен,

ще пускаме лодки,

ръчна изработка,

борова кора,

това е нова игра,

която баща ми

измислил за мен,

„Мите, избери си

дърво“, казва ми

татко и смигва с око,

„Ей това“, соча

със пръст,

татко се смее –

„Това май, че е смърч“.

„Е, и какво от това,

не става ли такава кора?“

„Не, Мите,

трябва ни бор.

Виж например“.

Поглеждам,

„Ама, тези дървета

се различават

само по име!“

Татко се смее

и вади си ножа,

започва да реже.

„Тате, по-голяма!“

„Не може, Мите,

да пазим дървото,

и от тази ще излезе

хубава лодка!“

Отряза кората

и за минути

лодка издялка,

че направи и дупки,

„Ама за какво са?" –

питам го аз,

„Ами, Мите,

нали трябва ѝ

екипаж.“

Пускаме лодката

там във рекичката,

във горичката,

владайската.

А сега сме големи,

нямаме време,

не пускаме лодки,

но той и сега ги строи,

ще ми се и с моя син

да играем такива игри.

Автор на фотографията: Мария Пишева