На С.В.Е
Снегът поръсва своята надежда,
градът заспива в побелялата градина,
изчезват забързаността и хаоса...
А тишината на снеговалежа
от влюбените устни, шепнещи е разрушена.
С дихание на падащи снежинки
души преплитат се в единство,
дланта в дланта тупти,
а крачките са бавни, опознаващи...
Ума замръзва в снежната действителност,
сърцата пък горят наистина.
В снега запали се и моето,
когато замразих ума, защото сблъскаха се с твоето.
Автор на фотографията: Мария Пишева