ИГРАТА НА ИГРАЧКИТЕ

когато паднах и се счупих

не успях да събера всичките

си парчета.

сега части от мен липсват,

а други не си пасват добре.

сега прозирам -

светлината минава през мен и

виждам в себе си

неща, които не са мои.

днес забравих къде съм,

забравих кой съм.

знам само, че тази болка

е все още моя -

ръцете ми помнят

как да я пазят,

да я търсят в тъмното

и прибират в очите,

под ноктите и в гърлото.

и това име,

то не ми принадлежи,

то е просто някаква дума,

измислена от самотно дете.