Реката на звуците
И се сещам за китарата и пръстите,
които могат да погалят и нея, и мен.
Също и за реката на звуците –
дето потичат подръпнеш ли струните.
Все още дете е вярата ми,
тръпне, попаднала в плен.
В невинните усмивки се крие
най-дълбоко очарование или
проклетост…