Любовта ни
Сладка като три бъчви смокини и
горчива като хинин…
Като козя пътека е стръмна
и по нея вървим.
И са мокри с роса крилете ни, с които
в мечтите летим.
И се влачат след нас –
две боси деца,
които се смеят със глас.
Но ще можем ли,
преди да свърши денят
и да ни приласкае
нощта да заспим,
всички грешки и лудости,
на другия да простим?