паника
излизам
навън са инвалидите
поглеждам нагоре
на прозорците, падащи хора
всеки срещнат човек е изпъната тел
не водя разговор
паниката е достатъчна
аз съм железен човек
имам инструменти за справяне
другите са двойници пълни с реалност
а отвътре всеки е сам
жив плет от органи
това е моята улица
затворена
без достъп.