носилка

искаш ли да си отидем оттук?

да пресечем линиите

на всички влакове,

да надникнем в купетата

и после да си пуснем музика –

един пластмасов Исус виси в кабината,

той ни се смее – а ние не гледаме напред,

няма смисъл да гледаме напред,

защото посоката на този влак е болница,

няма място вече за теб и мен,

дано някой да ме пренесе

с най-хубавата носилка с кожени ремъци

след това ще стисна юмруци.

иска ми се

да не бях заминавал.