носилка
искаш ли да си отидем оттук?
да пресечем линиите
на всички влакове,
да надникнем в купетата
и после да си пуснем музика –
един пластмасов Исус виси в кабината,
той ни се смее – а ние не гледаме напред,
няма смисъл да гледаме напред,
защото посоката на този влак е болница,
няма място вече за теб и мен,
дано някой да ме пренесе
с най-хубавата носилка с кожени ремъци
след това ще стисна юмруци.
иска ми се
да не бях заминавал.